Тела издиша дълбоко и го хвана решително за ръката. Използва изненадата му да го дръпне зад триетажен фонтан, от който се изливаше алена течност с аромат на вино. Отдалече сигурно приличаха на двама влюбени, които нямат търпение да се прегърнат, ала Тела се чувстваше като човек, който върви по тънко въже над пропаст.
— Съжалявам — каза тя веднага щом останаха сами. Не смееше да го погледне в очите. Повтаряше си, че просто играе роля, но истината беше друга. Този беше от редките моменти на непресторен страх в живота й. — Не предполагах, че ти си приятелят ми, и затова се паникьосах. Благодарна съм ти за всичко. Не исках да те разочаровам.
Преглътна и вдигна към него очи, големи и умоляващи. Дори Джакс да беше способен на съчувствие, не пролича по нищо. И снежните бури бяха по-топли от погледа му.
— Търся те още откакто пристигнах — продължи бързо Тела. — Още не разполагам с името на Легендата, но до края на седмицата би трябвало да…
Прекъсна я нечий завален говор. Друга двойка изникна със залитане край фонтана, до който стояха.
След няма и миг Тела се озова с опрян в една релефна колона гръб, а Джакс се притисна в нея — представление за неканената компания.
Тя затвори очи.
Устата му се плъзна към шията й, хладните му устни я отблъснаха с тих шепот:
— И преди съм чувал обещания като твоето, и те до едно бяха лъжа.
— Кълна се, че ти казвам истината — увери го тя.
— Не знам дали мога да ти вярвам, а и името на Легендата вече няма да е достатъчно.
Усещаше осезаемо дъха му по кожата си, все по-високо, към линията на челюстта.
Тела отвори очи и вдиша рязко.
Погледът му я изпиваше жадно. Тя знаеше, че просто играят роля заради неканената публика в лицето на пияната двойка, но внезапно си представи как устата на Джакс се разтваря широко да я ухапе, да впие зъби в нея както в бялата ябълка от предната вечер.
И тогава, почти толкова бързо, колкото я бе притиснал в колоната, той се отдръпна. Пияната двойка се беше омела нанякъде.
Джакс все така не отделяше поглед от лицето й, наблюдаваше с присвити очи растящото й неудобство, било защото го намираше за забавно, било с неодобрение.
— Харесваш ми, Донатела, затова ще ти дам още един шанс. Но понеже не ми осигури необходимата информация, ще променя условията на споразумението ни. Ако изпълниш и двете си задачи, тогава и само тогава ще си помисля дали да те събера с майка ти.
— Значи знаеш къде е тя?
Ноздрите му се разшириха.
— Смееш да се съмняваш в мен, при положение че ти не спази даденото обещание? Ако ми беше осигурила името на Легендата, вече щяхте да сте заедно. Имаш време до края на тази песен да решиш.
Песента почти беше свършила. Инструментите бяха замлъкнали, с изключение на виолончелото, което изпълняваше финалния акорд.
— Кажи ми какво искаш — каза Тела.
Устните му потрепнаха едва доловимо.
— Две неща. Положих много усилия да стигна дотук, но слухът, че съм сгоден за теб, създава проблем. Разпространява се бързо. Ако се разбере, че е лъжа, хората, предвид репутацията ми, ще очакват от мен да те убия. Ако не го направя, ще изглеждам слаб и тогава мен ще убият.
— И какво предлагаш?
— Според мълвата въпросното предложение вече е направено.
— Предлагаш ми да се омъжа за теб?
Той се засмя.
— Не. — Но за миг кривна глава, сякаш обмисляше идеята. — Нямам желание да се женя за теб. Но искам да се преструваш на моя годеница до края на Каравала. След това ще кажем, че годежът ни е бил част от играта, и всеки ще си продължи по своя път.
Нямаше причина да не се съгласи. Тела и преди се беше преструвала на сгодена. Ала нещо в тази сделка я тревожеше. Все едно да сключиш сделка с някого от изпълнителите на Легендата. Със сигурност нямаше да е толкова просто, колкото го описваше Джакс. Като че премълчаваше нещо.
— Искаш още нещо от мен, нали? — попита тя.
— Първо трябва да проверя дали тази задача ти е по силите. Ако успееш да убедиш всички на този бал, че с теб сме влюбени до ушите, ще ти кажа и второто нещо, което искам. — Хвана я за ръцете и меките му кожени ръкавици обгърнаха решително голите й пръсти. — Да видим дали ставаш за актриса. — Усмихна се и трапчинките му й намигнаха весело, по момчешки. Но Тела вече бе установила колко бързо и лесно Джакс сменя настроенията си, и продължи да мисли за това, докато той я водеше към клетката с танцуващите.