Но не очакваше да види него.
Стомахът й се сви, а сърцето й прескочи, както се случваше винаги при вида на Данте.
Данте, образ и подобие на едноличен господар.
Седеше на голям стол с черна кадифена тапицерия в ъгъла на стаята, все едно седеше на трон. Трон, който бледнееше смален под тежестта на широките му рамене и масивна гръд. Гърбът му беше изправен, но без помен от напрежение, сякаш Данте не знаеше какво е да се отпуснеш, а само как да заемаш пространство.
Самодоволно копеле. Само че кръвта й се сгорещи напук на мислите й.
— Какво правиш тук? — попита тя.
— Чакам те.
— Откъде знаеше, че ще дойда?
Той вдигна вежди бавно и снизходително.
Светът на Тела се люшна отново.
— Ти ли изпрати бележката?
— Разочарована ли си, че не съм Джакс?
Тела затвори вратата с ядно движение.
— Съвсем ли откачи? Знаеш ли какво ще направи годеникът ми, ако разбере?
— Ще разбере само ако ти му кажеш — хладно отговори Данте. — А пред мен няма нужда да се преструваш, че сте сгодени.
Беззвучни сирени изпълниха стаята, когато Тела си спомни казаното от Джакс. „Да вземем например онзи твой татуиран приятел… Той е от актьорите на Легендата, значи няма как да го убия тази седмица. Но открие ли истината, лесно ще му видя сметката след края на играта.“
— Може пък да не се преструвам — заяви Тела и понечи да разтегне устни в най-сладката си усмивка, ала в последния момент реши, че така няма да измами Данте, а тя трябваше непременно да го убеди, че казва истината. Вместо това ги изкриви в самодоволната усмивка, характерна за наперените млади мъже. — Когато с Джакс се целувахме, на преструвка ли приличаше?
Погледът на Данте си остана спокоен, което я вбеси, но едно мускулче на челюстта му сякаш трепна.
— Не знам какво правите двамата, но на това с годежа не вярвам.
— И защо? — предизвика го Тела. — Не смяташ, че престолонаследникът би искал да се ожени за мен?
Устните му се извиха бавно и по-красноречиво от всяка обида.
— Наистина ли искаш да ти отговоря?
Червенина се разля по страните на Тела. Опитваше се да го спаси от гнева на Джакс, а какво получаваше в замяна? Поредната обида.
— Ти затова ли дойде? Да ми се подиграваш?
— Какво подигравателно съм казал? Прибързваш със заключенията… Тела. — Данте се наведе напред, преди да изрече името й, после го произнесе бавно и на срички, сякаш да се наслади на вкуса му. — Може би щях да кажа, че си умна, забавна и красива. Винаги съм смятал, че си твърде умна, за да се омъжиш за убиец.
— Аз пък винаги съм смятала, че някои рискове си струва да бъдат поети — контрира Тела, макар думите „умна, забавна и красива“ да пърхаха още в стомаха й. — Джакс е красив и богат, пък и скоро ще управлява цялата Меридианна империя, което означава, че аз ще съм следващата императрица. В този смисъл май трябва да ти благодаря, че привлече вниманието му към мен.
Огнена искра припламна в очите на Данте. Казаното от нея очевидно не му харесваше, но може би тя най-после бе успяла да го убеди, че това е истината.
— Ако наистина вярваш, че съм ти направил услуга, като… — започна той и млъкна изведнъж.
Сведе поглед надолу и огънчето в очите му угасна. После скочи внезапно от стола и стисна Тела за китката.
— Какво е станало с ръката ти?
Кап.
Кап.
Кап.
Всеки звук отразяваше като огледало бавния й пулс. Тъмна, червена и безпощадна кръв капеше от пръстите на дясната й ръка. „Работа на Джакс“ — помисли си тя.
Студ полази по кожата й, впи зъби в нея като див звяр. Онзи отвратителен, лъжовен, безмилостен и садистичен гадняр. Сякаш не стигаше, че я е обрекъл на несподелена любов. Не, сега трябваше и да я убие наистина. Пулсът й действително се забавяше, не беше само плод на въображението й.
Черно-бели петна затанцуваха пред погледа й.
Още три едри капки се откъснаха от ноктите й и паднаха върху светлия килим. Ала Тела чуваше единствено подигравателните думи на Джакс, че целувката му имала странични ефекти.
— Не знаех, че още кърви — излъга тя. — Прищипах ръката си с вратата на каретата. Май трябва да потърся помощ.
Данте я стисна по-силно.
— Дай на мен. — Дръпна черното си шалче и го притисна към пръстите й. Движенията му бяха бързи, но и сърцераздирателно нежни.
Дъхът й секна.
Данте не би трябвало да я докосва толкова нежно, нито да я притегля все по-близо до себе си с всяко движение, а тя не би трябвало да му позволява. Би трябвало да отблъсне големите му ръце. Да изръмжи насреща му, докато той увиваше бавно коприната, още топла от съприкосновението със собствената му кожа, около кървящата й ръка. Не само заради заплахата на Джакс, а и заради работодателя на Данте.