Не се беше замисляла сериозно какво ще стане, когато предаде Легендата в ръцете на Джакс, но знаеше, че няма да е приятно. Легендата не беше ангел, ала Принцът на сърцата беше зъл. Толкова зъл, че да изтръгне сърцето ти от гърдите и да впие зъби в него като в ябълка.
За да защити себе си, Тела трябваше да стои далече от Данте. Нищо, че точно сега й се искаше да затвори очи и да се отпусне в прегръдките му.
— Кажи ми какво стана снощи, след като престолонаследникът те отведе. — Гласът му беше едновременно утешителен и заповеден като припукването на съчки в огън. Ожесточен и съдбовен, но същевременно спокоен и уверен. От онези гласове, в които едно момиче да се загуби.
— Не ми трябва помощта ти. — Тя издърпа ръката си и развали заклинанието на Данте, преди да е завъртяло напълно главата й. Кръв опръска дантелената й рокля.
Той сякаш понечи да се приближи още, във всеки случаи беше готов да я хване, ако й прималее, и да я прислони в обятията си, докато Тела не му довери всичките си грехове и тайни.
Само че всичко беше преструвка. Данте просто играеше роля. Вживяваше се.
Тя се насили да отстъпи крачка назад.
Една вена запулсира видимо отстрани на врата му.
— Защо не ми позволяваш да ти помогна?
— Може пък просто да не искам!
Още една капка кръв падна на пода.
Звезди се присъединиха към черно-белите петна пред очите й. И преди да е направила още една крачка назад, Данте хвана отново китката й, стисна я силно и довърши започнатото. Тела никога не би го признала на глас, но световъртежът й попремина, докато големите му топли ръце увиваха окървавените й пръсти с черното копринено шалче.
— Бих те пуснал, но ти току-що призна, че имаш нужда от помощ. Кажи ми какво иска от теб онзи убиец.
Защо трябваше да е толкова упорит? Не можеше ли просто да превърже ръката й и да я остави на мира?
— Не можеш ли просто да се престориш, че ми вярваш, и да забравиш? Тревожиш се за мен, но и самият ти си в опасност. Ако Джакс разбере, че знаеш истината, ще те нарани така, че дори Легендата няма да ти помогне. — Постара се думите й да прозвучат като заплаха, ала вместо да я пусне Данте взе, че се усмихна.
— Не знаех, че те е грижа за мен — подметна той.
— Няма такова нещо — сопна се Тела.
Думите й щяха да са по-убедителни, ако беше издърпала ръката си.
Не се нуждаеше от помощта му, за да спечели играта, нямаше му доверие, но й харесваше да я докосва. Хлад бе пропил тялото й заради кървящите пръсти, ала Данте бе успял да заличи усещането, държеше нежно ръката й и скъсяваше бавно разстоянието помежду им, докато гърбът й не се опря във вратата, а тялото му не се притисна в нейното.
Все пак Тела би могла да провре здравата си ръка и да натисне дръжката, за да избяга. Повтаряше си, че точно това иска. Но пръстите й се оказваха упорити колкото Данте и отказваха да посегнат към спасението.
— Кажи ми какво иска той от теб — настоя грубо той.
— Иска да се ожени за мен, това е.
Данте поклати глава.
— Не знам защо отказваш да го повярваш — добави тя. — Взе да ми става обидно чак.
— Просто не вярвам, че иска само това. — Данте посегна да хване брадичката й със свободната си ръка и повдигна лицето й към своето.
Топлина се разля по цялото й тяло, от шията чак до пръстите на краката.
— Ако не ми кажеш, сам ще разбера — каза Данте.
И ще обрече себе си или ще разкрие плановете й пред Легендата и така ще съсипе всичко — и Тела, и майка й.
Тя дръпна ръката му от лицето си.
— Не е като да си ми неприятен, Данте. Всъщност, ако не беше нищо и никакъв актьор, вероятно дори щях да те харесвам. Ти си почти толкова хубав, за колкото се мислиш. Но аз искам нещо повече от хубаво лице. А Джакс може да ми го даде. Може да ми даде всичко, за което съм мечтала някога.
Стисна устни и затвори очи, сякаш си припомня в захлас целувката си с Джакс на дансинга в балната зала.
Когато отново отвори очи, лицето на Данте беше на сантиметър от нейното, а очите му — черни като мастило.
Топлина се разля ниско в корема й.
— Значи или не искаш много, или ме лъжеш — прошепна той. — Може и да повярвам, че наистина ще се омъжиш за него, но те познавам и не ми се вярва, че някой като Джакс може да изпълни всяко твое желание.
Устните му се бях озовали толкова близо, че и най-лекото движение би долепило нейните до тях. Тела вдигна бавно брадичка, с пълното съзнание, че върви по тънко въже, и го погледна право в очите, без да прикрива жарта в своите.