— А може би има неща, които не знаеш за Джакс.
Данте й отвърна с широка усмивка, ала тя не беше нито мила, нито топла, нито мека, каквито би трябвало да са усмивките. Беше пресметлива, от онези бавни и дразнещи усмивки, с които картоиграч обръща печеливша ръка.
— Казваш го, защото той е Принцът на сърцата?
Тела замръзна. Дори кръвта, която капеше от пръстите й, спря. Обзела я бе дива паника и изостряше допълнително сетивата й. Ако искаше да убеди Данте, че няма представа за какво й говори, трябваше бързо да дойде на себе си. Но ако се направи на наивна глупачка, само щеше да затвърди мнението му, че се е заела с нещо, което не й е по силите. И може би наистина беше така. Беше прокълната, майка й беше заключена в карта, а за да спаси двете им, Тела се беше впуснала в игра с двама печално известни безсмъртни, единият от които дори не би трябвало да съществува.
Само че още преди да стигнат Валенда, Данте беше споменал Принца на сърцата, и то така, сякаш орисията още се разхождаше на воля по света. Странно съвпадение, и още по-странно предвид първите стихове от приветственото слово на Йован.
Елантин ни покани в своя град да спасим империята от най-големия й страх.
Орисиите са заключени от векове, но сега всяка свободата си зове.
Ами ако Джакс беше една от орисиите, които зовяха…
Не. Нямаше да довърши тази мисъл. Да повярваш, че играта е истинска, беше най-късият път до лудостта. Другото очевидно обяснение беше, че Джакс играе роля в представлението. Ала кръвта, която капеше от пръстите й, и сърцето, което умираше в гърдите й, бяха солидно доказателство, че той наистина е Принцът на сърцата.
Данте явно блъфираше, жонглираше с лъжи точно както бе излъгал камериерката в двореца, че Тела е сгодена за престолонаследника.
— Ако Джакс беше Принцът на сърцата, вече щях да съм мъртва. Заради целувката.
— Или пък си единствената му истинска любов. Или те е оставил жива, защото има други планове. — Сведе поглед към прилепналата по тялото й сапфирена рокля, сякаш знаеше, че Джакс я е изпратил.
— Не ме зяпай така — каза Тела. — Ти ме вкара в тази беля, ти каза, че съм сгодена за него.
Една последна капка падна на пода, сякаш да подчертае думите й.
Данте погледна към малкото червено петно и лицето му се промени. Познатата самонадеяност изчезна.
— Права си — съгласи се той. — Аз съм виновен. Направих лош избор. Но се кълна, че тогава не знаех. Не знаех, че престолонаследникът е Принцът на сърцата.
— А как се досети?
— Когато те видях да танцуваш с него на бала. Орисиите не са естествени, не принадлежат на този свят, точно като онези от нас, които са умирали и после са се връщали към живот. — Данте преглътна шумно, после продължи с нехарактерно тих глас: — Всички присъстващи на бала онази вечер останаха слепи за случилото се, но след като той те целуна, аз видях как цялото му тяло грейна като…
Забързани стъпки прозвучаха в коридора отвън.
Данте стисна устни в черта.
Стъпките приближаваха.
— Добре ще е да се престориш, че не ме познаваш — каза той.
— Защо?
— Защото не би трябвало да съм тук.
— Мислех, че ти си уредил срещата!
Суха усмивка разтегли лицето му.
— Нима съм казвал такова нещо?
„Копеле!“ — изруга го наум.
Тела зяпна, а той се оттласна от стената. Макар че… би трябвало и сама да се сети, че уговорката с модното ателие не е негово дело. Той просто бе прехванал бележката и беше поправил часа.
Преди да го е изругала на глас, някой бутна силно вратата от външната страна.
Тела залитна.
Данте я хвана, разбира се. Две силни ръце се увиха около кръста й миг преди шивачката да влезе в стаята.
Жената ги погледна, вдигна високо вежди, после погледът й се премести към пръските кръв по пода и по роклята на Тела.
— Не знам какво правиш тук, млади човече, но имаш половин секунда да изчезнеш, преди да съобщя на престолонаследника какво съм заварила. А тогава всички знаем какво ще се случи.
— Внимавайте — каза Данте. — От думите ви излиза, че Негово смъртоносно височество е почти предсказуем.
Той дръпна ръцете си от Тела и прошепна в ухото й:
— Знам, че не искаш да ми повярваш, но този път Каравалът не е само игра. Принцът на сърцата явно ти е обещал нещо, но помни, че за орисиите хората са само работна ръка и средства за забавление.
С тези думи Данте си тръгна, а сърцето на Тела ускори леко пулса си, с което почти го докара до нормалното темпо. Ако Джакс не я беше проклел, сигурно щеше да препуска толкова лудо, че всички в ателието на Минерва да го чуят.