След като Данте си тръгна, шивачката отново се разля в щедри усмивки. Остави поднос със сладкиши и вино на малка масичка, която Тела не беше забелязала преди. Жената се държеше все едно нищо особено не се е случило, ала Тела се запита дали няма да докладва всичко на Джакс.
Шивачката постоянно говореше за него, докато Тела пробваше роклите. За голяма нейна изненада нито в една от тях нямаше скрити оръжия. Извън това роклите бяха зашеметяващи. Някои меняха цвета си на слънцето, имаше наметала с нишка от звезден прах, която светеше и на тъмно.
Но ако можеше да се вярва на шивачката, Тела още не беше видяла най-добрите й творения. Жената се върна в коридора и след миг се появи отново зад сребърна количка на три етажа.
Някой ахна. Вероятно Тела.
Може и да мразеше Джакс с ненавистта на хиляда прокълнати жени, но трябваше да му признае, че поиска ли, знае как да те заслепи.
Количката беше отрупана с богат асортимент от маски, корони и наметала, направени от кожа, скъпоценни метали и тънка като паяжина дантела. Всичко беше по нейния размер и всяко поотделно струваше цяло състояние. Някои бяха обточени с пера, други със скъпоценни камъни или излъскани перли. Всичко беше чудовищно красиво, като съкровище от вълшебен кошмар, точно като самия Джакс.
Шивачката се усмихна с гордост.
— Негово височество искаше сама да си избереш нещо за Навечерието на Елантинин ден. Но внимавай, милинка, защото всичко е изработено специално за теб и боята на някои от маските още не е изсъхнала съвсем.
Тела се приближи към искрящата количка.
Никога не беше обличала костюм за Навечерието. На Трисда рожденият ден на императрицата се честваше само в рамките на един ден, но във Валенда Навечерието беше по-фантастично и от самия Елантинин ден. Всички обличаха костюми и се вживяваха в съответната роля.
Монарсите, които управляваха от Валенда, уж произхождаха пряко от орисиите и хората говореха, че в навечерието на рождените им дни орисиите се връщали за една нощ да отсъдят дали монархът е достоен да управлява още една година. Мнозина вярваха, че зад някои от маските и костюмите се крият истински орисии, завърнали се от заточението си за нощ на пакости, поразии и чудеса.
Сигурно точно заради тази стародавна традиция Легендата беше избрал орисиите за тема на настоящия Каравал. Можеше също да си представи как Легендата ще си играе с хората, като кара изпълнителите си да се правят на истински орисии.
Тела дълго разглежда съдържанието на количката. Зърна маската на Принца на сърцата, но вместо с нарисувани кървави сълзи, тази плачеше с рубини. Счупената корона, която символизираше невъзможния избор между два пътя, беше украсена с черни опали, тъмни и излъскани братовчеди на пръстена, който Тела носеше на ръката си. Но опалите бледнееха пред диамантите, които красяха вместо сълзи воала на Невенчаната невеста. Изглежда, и висшите, и нисшите орисии бяха тук. Тела зърна характерното наметало на Отровителя, шапката с пера на Късметлийката, бронираните ръкавици на Хаоса, порцелановата маска с нацупените устни от натрошени сапфири на Затворничката.
— Престолонаследникът винаги ли си дава толкова труд за своите дами?
— Никога — отговори шивачката. — Всъщност сега за пръв път прави поръчка при нас за друг, освен за себе си.
Тела се усмихна насила. Джакс сигурно използваше различно шивашко ателие за всяка от прокълнатите си дами.
— Избери си някоя и после ще ти взема мерки за костюма, който върви с маската.
Тела плъзна за последно поглед по маските. Всяка грейваше малко по-силно, сякаш да привлече вниманието й.
Девичата смърт отпадаше, разбира се. Не искаше главата й да е затворена в перлена клетка, а и самата мисъл за Девицата я връщаше към деня, когато за пръв път бе обърнала тази ужасна карта и бе предизвикала изчезването на майка си.
Маската на Убиеца приличаше на череп и не беше особено привлекателна. По-интересни бяха маските на Придворните дами на Немъртвата кралица — открай време й харесваше как устните им са зашити с червен конец, — но не й допадаше мисълта, че те са марионетки в ръцете на Немъртвата кралица. Обсипаната със скъпоценни камъни превръзка за окото на Немъртвата кралица й се струваше изкусителна — говореше се, че разменила окото си срещу ужасните си сили, — но на Тела й се искаше нещо по-дръзко. Падналата звезда й харесваше, но златният костюм беше толкова хубав, че сигурно половината момчета и момичета по улиците щяха да са облечени като Паднали звезди. А този път като никога Тела май не държеше да изглежда хубава.