— Това какво е? — попита тя и взе от купчината дълъг черен воал, прикрепен към метална диадема с черни свещи. Отначало помисли, че е на Убития крал, но неговата корона беше направена от кинжали и притежаваше някаква мрачна привлекателност. Тази изобщо не беше хубава, а и сигурно трудно се виждаше през воала, но въпреки това аксесоарът упорито задържа вниманието й. Само че нямаше представа на коя орисия принадлежи.
Шивачката пребледня.
— Не знам как се е озовала в количката — смънка тя и се опита да издърпа диадемата от ръцете на Тела.
Момичето отстъпи крачка назад и я стисна по-силно.
— Какво е? Кажи ми, или ще си тръгна без никаква маска.
Шивачката сви устни.
— Не е част от традиционен костюм. Символизира изчезналото дете на Елантин, Изгубения наследник.
— Елантин е имала дете?
— Не, разбира се. Просто гаден слух, пуснат от хора, които не искат вашият годеник да седне на трона.
— Виж ти. Звучи ми като идеалния костюм.
— Постъпваш много глупаво, момиче — каза жената. — Не знам кой е сложил това в количката ми, но го е направил като предупреждение към престолонаследника… и към теб.
— Спокойно, просто искам да се пошегувам — подхвърли Тела. — Годеникът ми обича номерата. Много ще се смее, като ме види облечена така, и това ще докаже на онзи, които е сложил диадемата в количката ви, че изобщо не ме е страх.
Шивачката изкриви устни.
— Нямаме подходяща рокля за диадемата.
— Щом Джакс ви е наел, значи все ще измислите нещо. — Тела нагласи на главата си диадемата с восъчните свещи и се обърна към огледалната стена. Черният воал скри напълно лицето й и я превърна в жива сянка. Съвършено.
Костюмът на Изгубения наследник беше идеалният начин Тела да покаже на Джакс, че никога няма да я притежава изцяло, въпреки целувките и проклятията си. Може би беше глупаво да го предизвиква така, но Джакс не й беше оставил почти никаква свобода на действие и тя държеше да се възползва от малкото налична.
Шивачката поклати глава и промърмори нещо, в смисъл че Тела си нямала представа в каква игра се забърква.
Ала Тела знаеше съвсем точно каква е играта. Игра, която щеше да унищожи и нея, и хората, които обича, ако не я спечели.
17
Тела пътуваше назад към двореца под бавния заход на залязващото слънце. Беше късно следобед, онази топла част от деня, когато синьото небе обикновено е прошарено със златно, маслено и прозирни прасковени нишки. Но в очите на Тела всички багри по небосклона се сливаха в повехналия цвят на сепия. Накъдето и да погледнеше, небето кафенееше странно, мътно някак и така различно от обичайното, че тя се запита дали проблемът е в следобеда, или в собственото й зрение.
Докато стигне двореца, вече бе убедила себе си, че избледняването на доскоро пъстрия свят е поредният страничен ефект на онази проклета целувка. Или пък истинският страничен ефект беше обземащата я параноя. За разлика от бозавите цветове навън апартаментът й в кулата бе все така блажено син, от лилаво-сините завеси над леглото й до синкавата вода във ваната.
Уви, нямаше време за друго, освен да си измие ръцете. Съблече набързо изцапаната си дантелена рокля и се напъха в една от новите рокли на Минерва. Направена от среднощно син сатен и широки черни ивици кадифе, пресичащи разкроената пола, роклята беше необичайно тъмна за вкуса й, но нещо в комбинацията на цветовете и материите й вдъхваше смелост да се хвърли в битка с Джакс, с Легендата и с всеки, който дръзнеше да участва в Каравала.
Окуражена, Тела тръгна с енергична стъпка към дневната и едва не изруга при вида на сестра си.
Скарлет седеше пред една от студените бели камини. Тела нямаше представа как сестра й я е открила, но не се изненада особено. Ако Скарлет Драгна притежаваше някаква магическа сила, то тя бе способността винаги да намира сестра си. Тела не знаеше дали всички по-големи сестри са свързани по този начин с по-малките си сестрички, или това е нещо специално между тях двете. Тя никога не би го признала пред Скарлет, но мисълта, че сестра й винаги може да я открие, без значение какви са обстоятелствата и пречките, беше сред малкото неща, които й даваха чувство за сигурност, макар често да проваляше плановете й.
Тела не се гордееше със себе си, задето още не бе разговаряла със Скарлет. За предната вечер имаше основателна причина, но поне тази сутрин трябваше да се отбие при нея и да се извини, че не й е казала истината за Армандо.
Пристъпи, ала Скарлет така и не вдигна поглед от ръцете си. Държеше ръкавиците с телесен цвят, които Джакс беше изпратил на Тела сутринта.