— Знаеш ли, че ръкавиците са символичен подарък? — Скарлет потри между пръстите си меката материя. — Вече се смята за старомодно, но съм чела, че в първите години от управлението на Елантин било обичай мъжът да подарява ръкавици на жената, за която иска да се ожени. Вероятно като символ на желанието му да се грижи за нея и да я защитава.
— Аз бих предпочела нещо не толкова символично и малко по-практично, като кръв, да речем.
Скарлет вдигна рязко глава.
— Това не е особено романтично.
Ала Тела можеше да се закълне, че шията на сестра й поруменя, а после и страните й, сякаш идеята й се беше сторила не толкова противна, колкото вълнуваща. Интересно.
Споменала бе за кръвта напосоки, колкото да разведри обстановката, но сега, след реакцията на Скарлет, реши да задълбае още малко.
— Четох за това в една от твоите сватбени книги. Древна брачна традиция. Хората пиели от кръвта си, за да синхронизират сърцата си. Така, дори когато били разделени, усещали дали другият е добре, или е уплашен, по скоростта, с която биело сърцето му. Ето това бих искала аз, човек, който ще ми даде част от себе си, а не парче плат.
— Е, и даде ли ти твоят годеник стъкленица с кръв, преди да ти предложи снощи?
Ругатня опари езика на Тела. Сестра й уж беше дошла да говорят за Армандо, а ето че избягваше тази тема, за което Тела не можеше да я вини. Макар че би предпочела да не се фокусират върху другия въпрос.
— Чула си, значи?
— Може и да не съм стигнала до бала, но това не значи, че съм се свила на топка в занданите под двореца — отбеляза Скарлет. — Макар че дори оттам сигурно бих чула слуховете за публичната демонстрация на чувства от страна на престолонаследника и неочаквания му годеж с момиче на име Донатела.
— Скар, мога да ти обясня, не е нужно да се тревожиш.
— Разтревожена ли ти изглеждам?
Скарлет изглеждаше някак печална, но лешниковите й очи не бяха присвити, розовите й устни не бяха изтънели, не кършеше пръсти, а гласът й звучеше спокойно и овладяно.
Което само по себе си изнервяше Тела. Скарлет се тревожеше постоянно, дори когато нямаше повод за тревога, а сега поводи имаше в изобилие.
— Значи нямаш нищо против, че съм се сгодила? — Тела се тръшна на едно от канапетата срещу нея.
— Милинка, знам, че само се шегуваш, но годежите не са най-любимата ми тема, както знаеш. Защо просто не ми разкажеш какво се случи?
По дяволите. Точно от това се боеше Тела.
Скарлет все така я гледаше с усмивка, едновременно напрегната и снизходителна, сякаш сестра й е малко момиченце, повярвало в оживяла приказка. Не можеше да я вини. В известен смисъл се чувстваше точно така. Живееше в златна кула. Жесток принц й беше направил заклинание, а майка й беше затворил в килия, и ако Тела не изпълнеше поставената й задача, и двете щяха да загинат, щеше да пострада и Скарлет, останала съвсем самичка.
Тела си пое дълбоко дъх. Беше убедила сестра си за друг измислен годеж по време на Каравала, щеше да го направи и сега. Трябваше да го направи и сега, иначе сестра й щеше да пострада.
— Знам, че изглежда внезапно и неправдоподобно — поде Тела. — Самата аз още не мога да дойда на себе си. Истината е, че вече повече от година си пишем писма, но до снощи не знаех, че той е престолонаследникът. И когато ми предложи, просто не можах да му откажа…
— Тела, спри. — Лицето на Скарлет пребледня. — Не знам какво се опитваш да направиш, но не е смешно, уверявам те.
— Целта ми не е да те разсмея. Ако беше дошла снощи, щеше да видиш с очите си и да разбереш.
— Снощи започна Каравалът — възрази Скарлет. — Всичко, случило се в онази бална зала, е било само игра. Точно ти би трябвало да го знаеш.
— Скар, знам какво е Каравалът. — Бе наясно и колко абсурдно звучат думите й. Вече разбираше, че не е трябвало да споменава за писмата, защото така историята звучеше твърде сходно с историята на самата Скарлет. Но Тела имаше Оракула и можеше да докаже думите си. Може би беше време сестра й да чуе цялата… или почти цялата истина. — Този път е различно, Скар. И не става въпрос само за мен, свързано е с майка ни…
— Не — заяви решително Скарлет с толкова остър глас, че отекна в полилеите. — Никога не е различно, без значение колко ти се иска да повярваш в обратното. И не ме интересува с кого е свързано. Знам колко истинско изглежда всичко, участвала съм в играта. Легендата вкара Джулиан в живота ни още преди Каравалът да започне. А после го видях как умира, видях и теб да умираш. И дори когато всичко приключи и уж вече знаех кои части са били истина и кои — лъжа, открих, че отново съм сгрешила, че съм развалила годежа си с грешния мъж, защото така и не съм се запознала с истинския. — Гласът й се прекърши. Думите й сякаш се разбиха на пода и се пръснаха по килима. Тела изстина вътрешно, разбрала, че сестра й е стигнала точката си на пречупване.