Беше я тласнала твърде далече. И не това беше искала за сестра си. Не бе искала да я измамят толкова жестоко, нито да се влюби, нито да се почувства накрая опустошена, отчаяна, объркана. По план Каравалът трябваше да освободи и двете им от страха, ограниченията и натрапените бракове.
— Не знам дали това ще ти помогне, но мен също ме измамиха. — Тела стана от канапето и тръгна предпазливо към сестра си, Скарлет беше по-висока от нея, но сега, превила рамене пред празното огнище, изглеждаше мъничка и уязвима. — Не знаех, че актьор играе ролята на графа, кълна се. Разбрах чак след края на играта. Съжалявам, Скар, искрено съжалявам.
— Знам. И не се сърдя на теб. Трябваше и сама да се сетя. Сто пъти ми се каза, че е само игра. Сигурно е твърде късно да те спра, но те моля да внимаваш, Тела. — Скарлет вдигна внезапно очи да я погледне. — Каравалът може да е вълшебен, романтичен и прекрасен, но магията му полепва и участниците рядко си дават сметка колко силно е влиянието й.
— Скар, ако си права и всичко е умела измама, значи няма за какво да се тревожиш, нали? Освен ако дълбоко в себе си не си докрай сигурна, че е само игра?
— Не играта ме тревожи. Мисля за сърцето ти, Тела. Нямам представа какво точно се случва с теб и какви са тези слухове за годеж, но знам, че Каравалът има своите начини да ти завърти главата и че понякога те кара да се влюбиш в човек, който не е докрай истински.
Тела не беше толкова глупава, че да го отрече на глас, да заяви, че на нея такова нещо не може да се случи. Освен това смяташе, че когато момичетата се кълнат в нещо такова, обикновено си мечтаят за противното и предизвикват орисиите да им навлекат онова, което уж не искат.
Но за Тела да се стремиш към любов беше като да се стремиш към болест. Целувки, заради които да умреш, не съществуваха. Нито души, с които да се слееш на всяка цена. На света имаше много красавци, но нито един не заслужаваше да му повериш нещо толкова крехко и ценно като сърцето си… особено нейното сърце, което отдавна бе орисано на любовно разочарование. А дори да избегнеше някак тази съдба, нямаше никакво намерение да се влюбва в мъж, който просто играе роля.
Не би могла да каже тези неща на Скарлет, разбира се. Поне не сега, когато сестриното й сърце се разкъсваше пред очите й заради Джулиан.
Онова, с което той се бе надявал да я задържи, накрая ги беше разделило. Съжаляваше, че не го убеди да каже истината на Скарлет. Трябваше да се постарае повече. Бе наясно, че вината не е изцяло нейна, но сигурно би могла да предотврати раздялата, ако бе положила повече усилия.
— Не мисля, че е толкова безнадеждно — каза тя. — Джулиан дотолкова е свикнал да лъже, че лъжата се е превърнала в негова втора природа. И досега не е имал причина да се променя. Но те обича; начинът, по който те гледа, е… Ти си неговото слънце и ако той е твоето, значи трябва да му дадеш още един шанс.
— Ще ми се да си права — въздъхна Скарлет. — Но след края на играта Джулиан обеща повече да не ме лъже, а не издържа и един ден.
И Тела бе нарушавала дадени обещания също толкова бързо, но точно сега не смяташе да го изтъква. А и не искаше да взема решения вместо сестра си. Наистина вярваше, че Джулиан я обича, но се боеше, че е затънал в лъжите твърде дълбоко, за да се промени тепърва, а Скарлет заслужаваше нещо повече. Но пък сама трябваше да реши какво да прави и дано решението й не включваше графа.
Облегна се на бялата каменна камина до сестра си.
— И сега какво, ще се криеш цялата седмица в двореца?
— Не знам. — Скарлет впери невиждащ поглед през прозореца към останалата част от двореца и града отвъд него. После устните й се свиха, сякаш я осени нова мисъл. Наклони глава и плъзна поглед по елегантната синя мебелировка, сетне нагоре към тавана, където релефни херувимчета ги гледаха отвисоко. — Може да остана тук. Този апартамент е достатъчно голям да построиш още един апартамент в него.
— Което ме подсеща… Ти как дойде тук?
Нещо като усмивка раздвижи лицето на Скарлет.
— Възможно е да съм хвърлила ваза в стаята си снощи и случайно да съм отворила вход към таен тунел. — Тя отиде при втората камина и плъзна ръка по ръба на полицата. Нещо изщрака, няколко тухли се преместиха едновременно и лъхна миризма на паяжини, сажди и тайни.