Задържа погледа й, сякаш искаше да й каже още нещо. Тела не би му повярвала, разбира се, но би дала всичко да го чуе и това я плашеше до смърт. Всъщност не мислеше, че Данте е Легендата. Вярно, тя бе умна и забавна, но същото важеше за куп други момичета, а господарят на Каравала със сигурност имаше по-важни дела от това да върви по петите на някое от тях. И все пак не успяваше да прогони докрай тази мисъл, защото, макар да вещаеше само беди и унижение, беше и неустоима — мисълта, че нещо в Тела гори толкова ярко, че е уловило неуловимото внимание на Легендата.
Умореното й сърце прескочи един удар. Данте сигурно го усети, топлите му пръсти още бяха на шията й. Очите му грееха по-силно от усмивката му, но за това можеше да има различни причини. Защото е доловил например че тя започва да поддава, да се влюбва с персонажа, който той разиграваше.
— Де да можех да ти повярвам. — Подхвърли го уж на шега и се отдръпна леко назад, докато ръката му не се смъкна от шията й.
Посегна към вратата.
Данте я сграбчи за китката и я притегли отново към себе си. Имаше нещо отчаяно в движенията му, сякаш се държеше за нея като удавник за сламка.
— А ако ти кажа каква е истинската причина за тази игра? Тогава ще ми повярваш ли, че искам да ти помогна?
— Данте, не вярвам и на една твоя дума.
— Но помниш думите ми достатъчно добре, за да ги повтаряш дословно.
Тела не отговори, което той изтълкува като покана да продължи.
— Знаеш ли как Легендата се е сдобил с магията си?
— С желание? Онова невъзможно желание, което се полага на всички ни, ако искаме нещо достатъчно силно. — Изрече го скептично. Сестра й я беше върнала към живот в предишната игра със силата на желанието си, но въпреки това Тела не вярваше, че прочутата магия на Легендата е дошла от нещо толкова просто. Или пък й харесваше как реагира Данте, когато го предизвикаше, как грейваха очите му, как се стягаха пръстите му около китката й, все едно няма да я пусне, докато не надвие окончателно в спора им.
— Всеки има право на едно желание, вярно е — потвърди Данте. — Но желанията имат нужда от малко магия, за да се сбъднат. За желанието на Легендата била необходима особено силна магия, затова той издирил вещицата, която прокълнала орисиите.
— И как я намерил?
— В една далечна страна. Когато поиска нещо, Легендата обръща света, за да го намери. — Тонът му беше нарочно лековат, сякаш Данте разказваше вълшебна приказка на дете, но ръката му около китката й ставаше по-гореща с всяка следваща дума, докато Тела не придоби усещането, че казаното от него тази вечер има по-голяма тежест от всичко, което й е казвал досега. — Когато прогонила орисиите, вещицата си присвоила половината от магията им, така че дори да се върнат някога, да са значително по-слаби отпреди. Именно тази магия използвала за желанието на Легендата. Но го предупредила, че ако орисиите някога развалят заклинанието й, ще са готови да убиват, за да си върнат отнетата магия. Мисля, че от нейна гледна точка това е било гаранция, че орисиите никога няма да завладеят отново света. Вещицата знаела, че за да запази силата си завинаги, Легендата рано или късно ще трябва да унищожи орисиите или сам ще бъде унищожен.
Беше толкова близо до нея, че прошепна последните думи в ухото й. Не спомена Джакс, но и нямаше нужда. За Тела беше лесно да свърже онова, което вече знаеше за орисиите, с казаното от него сега. Парченцата от мозайката си пасваха идеално.
От Джакс бе научила, че орисиите са били заключени в тесте карти. Ако Данте й беше казал истината, значи не просто бяха затворени, а и половината им сила е била отнета. Което обясняваше защо Джакс иска да се докопа до Легендата. Явно той беше избягал от затвора си, но не беше във върхова форма и сега се мъчеше да си върне отнетото.
От думите на Джакс излизаше, че останалите орисии все още са в капана на тестето. Но Легендата явно знаеше, че Принцът на сърцата се е освободил, и това се бе оказало достатъчно да вдигне мерника на всички орисии. Да ги унищожи веднъж и завинаги.
Орисиите са заключени от векове, но сега всяка свободата си зове.
Успеят ли, светът ще е различен, и да ги спреш, печелейки играта, е единственият отговор логичен.
Тела поклати глава. Точно за това я беше предупредила Скарлет. Че ще дойде момент, в който вече няма да различава кое е истинско и кое е просто игра.