По време на последния Каравал Каспар се беше преструвал както на Легендата, така и на неин годеник, но сега говореше с мелодичен акцент, който Тела не беше чувала преди от устата му. Нямаше помен и от екстравагантното му облекло, заменено от небрежен тоалет като този на Фернандо.
— Каспар ни каза, че от другата страна на завесата е човекът, който е създал тази църква — обясни Фернандо.
— И освен това знае много за орисиите — вметна гладко Каспар.
— Знае за предмета, който трябва да намерим, онзи, който може да ги унищожи — добави Фернандо.
Патриша завъртя демонстративно очи.
— Постоянно забравяте, че това е само игра. Въпросният предмет е нещо символично, трябва ни, за да спечелим. Нали не мислите, че Легендата наистина иска да унищожи орисиите? Те вече са прогонени. Като говориш така, звучиш направо малоумно.
Страните на Фернандо поаленяха.
Тела беше съгласна с преценката на момичето, но не й хареса как съзнателно злепостави брат си.
Двойката пред тях пристъпи зад завесата с ресните. Фернандо и сестра му бяха следващите. Младежът беше свел очи и се взираше унесено със зелените плочки на пода, а Патриша погледна към Каспар за одобрение, че е казала нещо много забавно. Той обаче не я окуражи.
Тела реши, че това не е достатъчно. Братята и сестрите трябваше да се подкрепят, а не да се засрамват един друг.
— Мисля, че грешиш. — Говореше на Патриша бързо, така че момичето да не я прекъсне с въздишка и гримаса. — Легендата никога не е организирал два Каравала през толкова кратък интервал. Познавачите твърдят, че сега е направил изключение, защото тази игра е истинска. Ако си по-наблюдателна, и сама ще го усетиш. Във въздуха има магия и тя не е само на Легендата, а и на орисиите, които правят опит да се върнат. А единственият начин това да стане е да отнемат силата на Легендата.
Каспар вдигна изненадано вежди и стрелна Тела с поглед, от който й се подкосиха краката. Сякаш й казваше, че току-що е разкрила тайна, която дори не е трябвало да знае.
— И къде си чула всичко това?
— И аз чух нещо подобно — намеси се Фернандо. — Както и че ако Легендата успее да унищожи орисиите, не само ще запази своите способности, а ще придобие и техните сили.
Данте не беше споменал нищо такова. Не че Тела беше повярвала на думите му. Но не можеше да отхвърли с лека ръка реакцията на Каспар, който изведнъж пребледня като платно.
— Ами ако силите на орисиите имат нещо общо с тайнствената награда за победителя? — обади се Патриша, при това с показна увереност, която да скрие защо е променила изведнъж мнението си — дали под натиска на групата, или за да не изпадне от разговора. — Може би Легендата ще даде на победителя силата на някоя от орисиите. Аз бих взела силата на Немъртвата кралица. Тя не остарява.
— Никоя от орисиите не остарява — казаха едновременно Тела, Каспар и Фернандо.
Беше ред на Патриша да се изчерви.
— Не ме оставихте да довърша.
— Ами, довърши тогава — подкани Каспар.
Но Патриша явно не знаеше, че истинската сила на Немъртвата кралица беше способността й да контролира всеки, проявил глупостта да й се закълне в служба. Момичето мълчеше нацупено и след миг Каспар се обърна към Фернандо. Погледна младежа с толкова топла усмивка, че Тела се зачуди дали актьорът наистина е пребледнял преди малко, или всичко е само плод на нейното въображение.
— Ами ти? — попита Каспар. — Силата на коя орисия би си пожелал?
Фернандо подръпна тирантите си, преди да отговори.
— Сигурно бих избрал Девичата смърт.
Тела застина.
Патриша зяпна ядосано брат си.
— Какво, искаш да убиваш хора?
— Девичата смърт не убива никого — възрази Фернандо. — Тя е от добрите орисии. Усеща кога ще се случи трагедия и предупреждава хората. Бих искал и аз да го мога.
Де да беше прав, помисли си Тела. Собственият й опит показваше, че Девичата смърт не предотвратява съдбата, а я подпечатва. Макар че, ако Тела знаеше какво представлява Девичата смърт, когато бе изтеглила картата й от майчиното си тесте на съдбата преди години, може би нещата щяха да се развият различно. Може би щеше да измисли нещо, така че майка им да не си тръгне.
Каспар се обърна към Тела.
— Ами ти? Ти каква сила би си избрала?
Тела може и да беше обсебена от орисиите, но не знаеше дали иска за себе си някоя от ужасните им дарби. Не всички орисии бяха лоши — Късметлийката носеше слава и късмет, но предвид капризната природа на късмета, дори това предвещание можеше да се окаже горчиво. А макар Оракулът да й показваше услужливо бъдещето, досега това й бе донесло само скръб. Убиецът можеше да се движи през пространството и времето, но колкото и съблазнителна да беше тази способност, навярно вървеше ръка за ръка с пристъпи на лудост. А да притежаваш всичките им дарби сигурно беше още по-лошо. Разбираше защо някой като Легендата би ги искал за себе си. С толкова много магия можеше да управлява света, но не й се вярваше, че това би се отразило добре на когото и да било — нито на Легендата, нито на света.