И така, Тела години наред живя с утешителната мисъл, че майка им е срещнала смъртта си. Беше й по-лесно да повярва, че е мъртва, отколкото че е спряла да ги обича, защото въпреки искрените си усилия да постигне обратното, Тела продължаваше да обича майка си.
Извади писмото от „приятеля“. Скарлет беше отишла да съобщи на Джулиан, че ще тръгнат с него за Валенда, но Тела не знаеше колко ще се забави сестра й, затова зачете бързо.
Моя най-скъпа Донатела,
Поздравления, задето избяга от баща си и оцеля по време на Каравала. Радвам се, че планът ни работи, макар да не се съмнявах нито за миг, че ще издържиш играта докрай.
Сигурен съм, че майка ти ще се гордее с теб. Знам, че нямаш търпение да се срещнете. Ще спазя обещанието си да те заведа ори нея. Но първо трябва да изпълниш своята част от сделката. Надявам се, не си забравила какво ми дължиш в замяна на всичко, което споделих с теб.
Смятам скоро да се събера дължимото.
Искрено твой,
Приятел
Отново я заболя главата, но този път болката нямаше нищо общо с шампанското от снощи. Не можеше да се отърси от усещането, че нещо липсва в писмото. Можеше да се закълне, че когато го прочете снощи, там имаше и друго.
Вдигна листа към маслената светлина, която се лееше през прозореца. Не се появиха скрити редове. Думите не се разместиха пред погледа й. За разлика от Легендата нейният „приятел“ не подправяше писмата си с магически трикове, уви. Ако го правеше, това сигурно би й помогнало да отгатне кой е.
За пръв се беше свързала с него преди повече от година с надеждата да им помогне да избягат от баща си. Но все още не знаеше кой всъщност е той. Известно време се бе чудила дали не е Легендата, но после бе отхвърлила тази мисъл — заради сделката, която странният „приятел“ бе поискал от нея.
Тепърва трябваше да се докопа до това, което авторът на писмото искаше от нея. Ала сега, когато двете със Скарлет отиваха във Валенда с трупата на Легендата, всичко щеше да стане по-лесно. Трябваше да стане по-лесно.
Пулсът й се ускори, докато прибираше писмото и отваряше най-малкия си куфар. Онзи, който беше скрила от любопитните участници в Каравала. Беше го натъпкала с пари, откраднати от баща й, ала те не бяха единственото съкровище, скрито в него. Отвътре куфарът беше тапициран с грозен брокат в опърлено оранжево и лимоненозелено. От онези ужасни цветови комбинации, които отблъскват погледа. Никой не би се вгледал в куфара толкова внимателно, че да забележи прореза покрай ръба, където Тела бе скрила първопричината за цялата тази ситуация. Оракулът.
Усети познатия гъдел в пръстите си — усещането се появяваше неизменно, щом докоснеше зловещата карта. Когато майка й изчезна, баща й откачи. Буквално превъртя. Марчело Драгна изхвърли всичките й дрехи, насече леглото й за подпалки, а всичко останало изгори. Спасили се бяха само алените обици, които Палома бе подарила на Скарлет, пръстенът с опал, който Тела беше откраднала, и мистериозната карта, която сега държеше в ръцете си. Ако не беше взела картата и пръстена дни преди Палома да си тръгне, нямаше да й остане нищо за спомен от майка й.
Пръстенът с опал бе променил цвета си малко след изчезването на майка й, станал бе огненочервен с пурпурни отблясъци. Колкото до картата, краищата й все така бяха обточени със стопено злато, ала образът в трептящия център на Оракула се бе променял безброй пъти. Когато открадна картата от тестето на майка си, Тела не беше разбрала какво представлява образът в средата. Дори когато няколко дни по-късно видя в огледалото едри сълзи да се стичат по страните й, съвсем същите като онези на картата, Тела не беше направила връзката. Чак по-късно осъзна, че образите, разкрити от Оракула, винаги се сбъдват.
Отначало картата показваше дребни неща — как слугиня пробва любимата рокля на Тела или как баща й мами на карти. После образите започнаха да стават все по-обезпокоителни, докато един ден, веднага след годежа на Скарлет, Тела не видя в центъра на картата нещо, което искрено я изплаши.
Скарлет беше облечена в снежнобяла булчинска рокля, украсена с рубини и фина дантела. Роклята несъмнено е била прекрасна в началото, но Оракулът я показваше изцапана с кал, кръв и сълзи, а Скарлет плачеше с глас, скрила лице в шепи.
Страшният образ се бе задържал с месеци, сякаш подтикваше Тела да осуети уредения брак на сестра си и да промени бъдещето. Не че тя се нуждаеше от допълнителна подкана. Вече обмисляше план как двете да избягат от баща си, план, който включваше Легендата и Каравала. Знаеше, че единствено Каравалът може да изкуши Скарлет, да й вдъхне смелост и надежда за друг живот. Само че Легендата така и не отговаряше на писмата й, както не бе отговорил и на сестрините й.