— Защото вече загубих.
— А не е ли възможно да загубиш още някого? — измърка Армандо. Уж твърдеше, че грам не се интересува от бъдещето й, но тъмните краски на предсказаното дотук определено му доставяха наслада.
Тела не отговори, вместо това обърна третата карта. Просто посегна напосоки, сигурна, че ще изтегли Оракула, че ще се повтори серията от детството й. Но вместо познатото огледало със златната рамка картата показваше черна диадема с остри върхове и лъскави черни опали, строшена на пет неравни парчета.
Счупената корона.
Армандо вече не се подхилваше. Устата му се отваряше и затваряше като на марионетка, останала без думи.
— Какво, тази не ти ли се вижда достатъчно ужасна? — попита го Тела.
Всъщност тази карта не я плашеше колкото другите. Счупената корона символизираше невъзможен избор между две еднакво трудни пътеки. Но Тела не вярваше в невъзможния избор. Опитът й показваше, че едната пътека винаги е очевидно по-лоша от другата. Ала все пак се поколеба, преди да изтегли четвъртата карта. Счупената корона беше нещо ново. И макар да бе любопитна какви други изненади й е подготвила съдбата, вече се бе уморила орисиите да си играят с бъдещето й.
— Трябва да изтеглиш още една карта — подкани Армандо.
— Защо? Вече изтеглих три ужасни. Това не ти ли стига?
— Нали уж знаеше как се гадае? Всяка история има четири части — начало, среда, привиден край и истински край. Картината на бъдещето ти няма да е пълна, докато не изтеглиш четвъртата карта и не разкриеш истинския край.
— Все още не разбирам защо Легендата толкова държи на това.
— Може би трябва да зададеш този въпрос на себе си, не на мен. — Армандо сведе поглед към обърнатите карти, които разказваха история за разбито сърце, тежка загуба и невъзможен избор. Тела не виждаше какво общо има това с Каравала, освен ако и Легендата, също като Джакс, не извличаше удоволствие от болката на другите.
Този път затвори очи с надеждата да изтегли нещо хубаво, Късметлийката, да речем, или Роклята на Нейно величество, която вещаеше смели промени и великолепни подаръци.
Гладките металически гръбчета на картите не искряха с магия като Оракула, който тя пазеше скрит. Но все пак усети нещо, когато плъзна бавно пръст над тях. Повечето бяха хладни на допир, но някои бяха ледени, а други по-топли. А после стигна до една, която бе толкова гореща, че Тела едва не дръпна инстинктивно ръката си. Вместо това изтегли картата и я обърна.
Металът грейна във виолетово. Красива жена в пепеляво лавандулова рокля гледаше към Тела през сребърните решетки на гигантска клетка за птици.
Затворничката.
Възел се стегна в стомаха на Тела, и не само защото картата й напомни за майка й, видението, което Оракулът й беше показал. Затворничката можеше да се разчита по два различни начина — понякога образът й обещаваше любов, но обикновено означаваше саможертва. Според легендите Затворничката не била извършила никакво престъпление, но се оставила да я затворят на мястото на любим човек.
Спомни си казаното от Найджъл: „Помни, че победата в играта ще ти струва цена, за която по-късно ще съжаляваш“.
Тя изгледа ядно Армандо.
— Изтеглих картите. Дай ми уликата.
Устата му се изкриви в разбираемо изражение.
— Ако сега ми кажеш, че уликата не е у теб…
— Не е нужно да вадиш ноктите на ръкавиците си. — Армандо стана, отиде при стената и натисна с длан едно от стенните огледала. То се отвори със съскане и разкри сумрачен тунел с пръстени стени и стари паяжини.
Тела беше чувала, че из цяла Валенда имало тайни тунели. Този явно беше от тях.
— Тръгни и върви, докато нещо не те накара да спреш. Там ще намериш следващата улика. Но помни, госпожице Драгна, че Каравалът не се върти около уликите. Не отговорите на няколко прости гатанки помогнаха на Скарлет да спечели предния път. Тя спечели, защото бе готова на саможертва, за да получи тези отговори и за да намери теб.
21
Светът на играта и светът извън нея започваха да се сливат опасно. Тела усещаше как парченцата на двете мозайки си пасват твърде добре.
Играта не беше истинска. Тела го знаеше. Всички го знаеха. Но докато вървеше по тунела на Армандо към втората улика, откри, че се пита дали играта не е по-истинска, отколкото й се иска на нея.
Впуснала се бе в Каравала с мисълта, че договорката й с Джакс е реална, че ако спечели играта и му доведе Легендата, ще успее да спаси майка си. След бала през първата нощ беше стигнала до извода, че Джакс е истинският Принц на сърцата, орисия, която незнайно как е избягала от затвора си. Но сега се разколеба.