Дори изкушението да повярва, че някаква част от играта е истинска, можеше да я тласне в ужасна спирала от умопомрачение. Легендата не се опитваше да унищожи орисиите и орисиите не се опитваха да унищожат Легендата.
Но ако е права и всичко е само игра, щеше ли наистина да се срещне с Легендата, ако победи? Или пак ще се появи поредният актьор, влязъл в неговата роля?
Легендата винаги се играеше от актьори. А беше повярвала, че този път ще е различно. Найджъл я беше уверил в това. „Ако спечелиш Каравала, първото лице, което видиш, ще е на Легендата.“
Когато Найджъл изрече тези думи, Тела бе усетила как светът се променя, почувствала бе силата в тях, същата предсказателска магия, която долавяше, щом докоснеше Оракула. Спечелеше ли Каравала, щеше да се срещне с Легендата. Но щом истинският господар на Каравала щеше да се появи в края на играта, означаваше ли това, че и всичко останало е истинско? Означаваше ли, че и други орисии, освен Джакс, правят опити да се върнат, и ако е така, щеше ли Легендата да пострада?
Дотолкова се изгуби в мислите си, че дори не забеляза колко дълго е вървяла по тунела, нито накъде завиват серпантините му. Докато не чу гласове да отекват в древните каменни стени на прохода.
Ускори крачка към гласовете и те я заведоха до покрита с паяжини врата. Беше минала и покрай други врати, но тази бе първата, пред която спря. Позна гласовете, които долитаха през вратата.
Бяха на Скарлет и Джулиан.
Чуваха се приглушено иззад мръсната врата, но определено бяха техните. Гласът на Скарлет познаваше по-добре от своя, а този на Джулиан беше незабравим.
Когато се запозна с него на Трисда, не изпита привличането, накарало сестра й да се влюби в него. Но гласът му наистина беше прекрасен. Кадифен и мелодичен, глас за заклинания. Не и тази нощ обаче. Тази нощ гласът му разваляше вълшебства. Звучеше като сол без море. Празен и все по-кух с всяка следваща дума.
Тела опря глава във вратата. Миризма на сажди и паяжини се промъкна в носа й. Сигурно стаята на Скарлет в двореца се намираше точно зад тази врата.
— Благодаря ти, че ми позволи да дойда — говореше Джулиан. — Не вярвах, че ще се съгласиш пак да ме видиш.
— Винаги ще искам да те видя — отвърна Скарлет. — Точно затова ме боли толкова много.
Мълчанието се проточи след тези думи. Тела си представи Скарлет от другата страна на вратата. Минаваше три след полунощ. Сестра й сигурно беше по нощница и вероятно е грабнала одеяло да се прикрие. Такава си беше Скарлет. Тела си я представи как придърпва одеялото все по-нагоре, докато благоразумната й глава и болката от лъжата на Джулиан се борят за надмощие с нараненото й сърце и любовта й към него.
— Сестра ми смята, че трябва да ти дам още един шанс.
— Съгласен съм с нея.
— Тогава изтъкни основателна причина да ти повярвам отново. Искам да ти повярвам, но ти ме лъжеш постоянно — почти проплака Скарлет. По тона й личеше, че е на ръба на сълзите.
Моментът беше твърде личен. Тела поклати глава и понечи да продължи по тунела.
— А сестра ти? Тя…
Тела се вцепени.
— … колко пъти вече…
— Тела няма нищо общо.
— Не виждам разликата. Защо на нея прощаваш лъжите за Каравала и Армандо, и за всички други неща, които тя скри от теб?
— Защото ми е сестра — тросна се Скарлет. — Точно ти би трябвало да го разбираш. Нали затова лъжеш постоянно заради брат си, Легендата?
Тела направо се вкамени.
Легендата беше брат на Джулиан.
И Скарлет го е запазила в тайна? Защо?
Защото Тела не се беше сетила да я попита.
Макар че такова нещо Скарлет би трябвало да сподели с нея и без да я питат. Ако беше вярно, щеше да реши всичките проблеми на Тела. Нямаше нужда да търси повече улики, за да спечели играта. Достатъчно бе Джулиан да каже на сестра й кой е брат му. Тела трябваше да убеди Скарлет, че това е необходимо, а Скарлет да измъкне истината от любимия си.
Но Джулиан беше непоправим лъжец и работеше за Легендата. Можеше ли да се вярва на думите му? Може би и това беше част от играта. Номер, който да отклони Тела от уликите, които биха я завели до истинския човек зад името на Легендата.
Освен ако това не е следващата улика?
Според Армандо, ако следваше тунела, щеше да намери втората улика.
Тела наостри уши за следващите думи на Джулиан.
— Карлита — казваше той, — моля те. Правя всичко възможно да не те загубя.
— Може би в това е проблемът — отвърна тъжно Скарлет. — Не искам да се опитваш да ме задържиш. Искам да знам кой си наистина.