Тела не разбра следващите му думи, после го чу да си тръгва.
Може би трябваше да изчака малко, преди да нахлуе в стаята, но пак щеше да стане ясно, че е подслушвала.
Затова натисна дръжката.
Дървената врата се отваряше в камина, която, за щастие, не беше запалена. Тела изтупа пепелта от полите си и пристъпи в апартамента.
Стаята на Скарлет беше студена като сълзи. На пръв поглед приличаше на музикална кутийка отвътре — кръгло помещение с мека тапицерия от сапфиреносин сатен по стените, масичките и столовете бяха от деликатен кристал. Дори леглото с балдахин приличаше на нещо ефимерно, направено от стъкло и мечти. Стая за омагьосана принцеса. Само дето Скарлет приличаше на прокълната принцеса. Лицето й беше бледо, тъмната й коса висеше край него като безжизнена рамка. Дори изненадата й при внезапната поява на Тела бе някак вяла.
Единственото жизнено нещо беше роклята й. Тела бе очаквала да я завари по нощница, но или Скарлет току-що се беше върнала от някакъв таен бал, или носеше вълшебната рокля на Легендата, която бе решила да направи всичко по силите си, за да я сдобри с Джулиан. Корсажът беше от червена коприна, която преливаше в алени поли, така пищни, че заемаха една четвърт от стаята.
Не й се вярваше Скарлет да е била на бал. Значи оставаше вълшебната рокля на Легендата, което изглеждаше още по-необяснимо. При последната им среща Скарлет бе заявила недвусмислено, че не вярва нито на Легендата, нито на актьорите му, а ето че беше облякла рокля, подарена й от него.
Не й се искаше да подозира сестра си, но роклята пораждаше въпроси. Възможно ли бе Скарлет да участва в играта? Например, за да си върне на Тела за последния Каравал?
Тела стисна устни.
А после видя сълза да се плъзва по бузата на Скарлет. И още една.
Не. Сестра й не играеше роля. Просто Тела я гонеше параноята. Точно както я беше предупредила Скарлет, бе започнала да губи усета си кое е истинско и кое е само част от играта.
Ядосана на себе си и на играта, че я е докарала дотам да се съмнява в сестра си, Тела се постара да измисли нещо съчувствено — все пак Скарлет очевидно беше нещастна, а Тела също толкова очевидно бе подслушала разговора й с Джулиан и бе разбрала откъде идва тъгата й, — но накрая от устата й излезе следното:
— Джулиан наистина ли е брат на Легендата?
Скарлет се отпусна на леглото като безжизнена купчина червена коприна.
— Каза ми, че са братя. След края на Каравала. Но започвам да си мисля, че би казал какво ли не, за да ме задържи.
— Поне знаеш, че държи на теб.
— Дали? — Нови сълзи потекоха по лицето й. — Когато наистина държиш на някого, не трябва ли да си честен с него, дори това да означава, че може да го загубиш?
— Не е толкова просто. Аз те обичам повече от всички на света, но въпреки това те излъгах, и то неведнъж — подхвърли с весела усмивка Тела с надежда да разведри малко сестра си.
Скарлет изду бузи като че щеше да прихне, но после отново застина унило.
— Не знам дали наистина мислиш, че трябва да му простя, или просто се опитваш да ме успокоиш.
— Естествено, че искам да те успокоя. А пък дали да му простиш, зависи от това дали Легендата наистина му е брат — отвърна Тела, уж на шега, но не съвсем. За миг я заболя, че се възползва така от сестра си. Но ако не спечелеше играта и не намереше Легендата, ако умреше отново, Скарлет щеше да е по-нещастна и отсега. Тела беше готова да унищожи света, ако нещо се случи на сестра й, но светът на Скарлет щеше да се срине непоправимо, ако нещо се случеше с нея.
— Вече питах Джулиан, но той не пожела да ми каже кой е Легендата — поклати глава Скарлет и се облегна на колоната на леглото. — Останах с впечатлението, че му е физически невъзможно да разкрие тази тайна, но същевременно не му беше трудно да намекне, че Легендата му е брат. — Изтри ожесточено сълзите от лицето си. — И това ме кара да се питам дали всичко не е било лъжа. На моменти съм склонна да приема, че Джулиан е Легендата, но не иска да ми го каже и е измислил някакъв брат. — Тя зарови глава във възглавницата и стана някак още по-крехка.
Тела размишляваше над думите й, загледана в роклята. Тя се скъси и стана по-тясна, не като бална рокля, а като нощница, цветът й изсветля до бледорозово. Истинска магия. Тела сериозно й бе завидяла заради роклята по време на предишната игра. Дрехата все едно имаше собствени мисли и чувства, променяше материята, кройката и цвета си по свое усмотрение. Магията й беше изключителна дори по стандартите на Каравала, а Легендата я беше дал на Скарлет. Тела бе чула изпълнителите да си шепнат за това по време на играта, да се чудят защо Легендата й беше направил такъв уникален подарък. Изведнъж й се стори много по-логично Джулиан наистина да е Легендата, както бе предположила току-що сестра й.