Тела приседна на леглото.
— Наистина ли вярваш, че Джулиан може да е Легендата?
— Не знам — измърмори Скарлет. — Мисля, че Легендата има власт над изпълнителите си. Не толкова, че да контролира всяко тяхно действие, но достатъчно, за да не разкриват определени тайни. Така че, ако Джулиан беше Легендата, едва ли би позволил на Армандо да ми каже истината за ролята, която е изпълнявал при последния Каравал.
— Мразя Армандо — изсумтя Тела.
— Само си е вършел работата. Но и аз не го харесвам особено. — Скарлет удари с юмрук възглавницата, в която ронеше сълзи допреди миг.
— А дали той може да е Легендата? — попита Тела.
— Всеки може да е Легендата. — Скарлет преглътна и последните си сълзи, после погледна решително сестра си. — Ако питаш мен, единственият начин да разберем кои е Легендата в действителност е да използваме Джулиан, за да спечелим играта.
— Предлагаш да го използваме? — Тела едва не падна от леглото. Направо не можеше да познае Скарлет. — Това пък откъде ти хрумна? Мислех, че не искаш дори аз да участвам.
— Така е, не искам. Но ако спечелиш и се срещнеш с Легендата, има шанс да разберем истината за Джулиан. — Скарлет извади от ръкава си лист хартия, сякаш бе скрит кинжал.
О, да, тази страна на Скарлет беше нещо ново.
Нещо ново, което Тела категорично харесваше.
— Джулиан ми даде това — каза Скарлет. — Следващата улика. Твърдеше, че искал да ти помогне, но според мен просто се опитваше да умилостиви мен.
Тела взе бележката. Шрифтът беше същият като на първата карта улика, която беше получила на бала.
Предназначението на тази игра е различно, за да го видиш, намери жената с пергамент и мастило магично. У нея е уликата, за която нетърпеливо трепериш, и само ти ще я намериш.
— Това описание пасва на една жена, която срещнах онзи ден пред магазин за издирвани престъпници в Квартала на подправките.
И май наистина беше предназначена само за нея. Едва ли всички участници в играта бяха спрели пред онова магазинче. „Най-издирваните от Елантин“. Тела бездруго беше решила да се върне там през някой от идните дни, но фактът, че сега Легендата я насочваше право към мястото, което й беше помогнало да се свърже с Джакс, й се струваше прекалено голямо съвпадение.
Играта отново започваше да изглежда твърде реална.
Тела си напомни номерцата, които изпълнителите на Легендата бяха спретнали в Храмовия квартал. Само пълна глупачка би повярвала, че Каравалът е нещо повече от игра. Не, той беше една гигантска измама, което не му пречеше постоянно да я придърпва в паяжината си.
Загледа се отново в картата с втората улика, после вдигна очи към Скарлет.
— Ела с мен утре вечер да проучим това.
Скарлет прехапа устни.
— Какво, други планове ли имаш?
— С кого да имам планове? — попита Скарлет. Само че гласът й прозвуча някак пискливо, а роклята се промени отново. Сякаш примигваше от розово към черно и обратно.
Тела нямаше представа какво крие сестра й, но определено криеше нещо.
— Просто не искам да излизам нощем — добави Скарлет. — Не желая пак да се оплета в играта.
— Разбирам — каза Тела. Но не беше сигурна дали й вярва.
Трета нощ на Каравала
22
Тела би дала година от живота си за още един час сън. Дори не й пукаше, че вероятно не й остава и половин година живот. Просто не искаше да се разделя с благословения син комфорт на леглото си с неговите меки завивки и пухени възглавници. Вчерашният ден се беше проточил безмилостно. Но вече се беше успала, а ако не станеше веднага, нямаше да й остане и месец живот.
Туп… туп.
Нищо.
Нищо.
Туп… туп.
Нищо.
Туп… туп…
Нищо.
Нищо.
Сърцето й биеше дори по-бавно от предната нощ. Но все още биеше. И на Тела се падаше грижата да не спре. След като изпи цяла каничка силен чай и закуси със сладкиши, Тела се почувства почти нормално.
Приключи с гизденето точно преди да се смрачи. За тази нощ си беше избрала права рокля в тъмносиния цвят на сълзи, изплакали от буреносни облаци. Може и да беше малко тънка за нощно време, но поне не я спъваше и не тежеше. Въпреки това почти бе останала без дъх, докато стигне до сапфиреното крило, където бе отседнала Скарлет.
Само че Скарлет не си беше в стаята.