Тела чука цяла минута и едва не ожули кокалчетата си на тежката дървена врата.
Предвид твърденията на Скарлет, че не искала да излиза от двореца нощем, за да не я улови играта в мрежите си, Тела бе очаквала да я намери в стаята й. Но или сестра й бе изгубила представа за времето, което едва ли беше вероятно, или наистина криеше нещо от Тела.
Неприятно й бе отново да се усъмни в нея, но наистина беше странно Скарлет да излезе, предвид състоянието й. Особено в нощ като тази, когато цяла Валенда се беше превърнала в игрална дъска на Легендата.
За разлика от предните две нощи, когато съзвездията на Легендата грееха над конкретни места, сега те покриваха целия небосклон над столицата с експлозии от звездно синьо.
Добре, че Армандо я беше принудил да си спечели втората улика. Без нея Тела не би имала представа откъде да започне търсенето.
Напусна двореца с небесна карета. Навсякъде звезди оформяха традиционните символи на Каравала — ослепително син цилиндър, букет сини рози, син пясъчен часовник. Но имаше и други форми в небето. Над хълмовете и кварталите на Валенда висяха съзвездия, напомнящи за орисиите. Тела различи обсипана със скъпоценни камъни превръзка за око, корона от кинжали, ключ от кости, перлена клетка, зашити устни и чифт трептящи тъмносини криле. Крилете вероятно символизираха Падналата звезда, но толкова много приличаха на крилете, татуирани на гърба на Данте, че умиращото сърце на Тела ускори пулса си и прати топла вълна по вените й.
Когато каретата кацна в Квартала на подправките, Тела откри, че се оглежда за Данте, но, изглежда, тази вечер той не я беше последвал.
Тя погледна отново към обсипаното със светлини небе и се зачуди под кое ли съзвездие се намира той в момента и дали е сам под него. Представи си как големите му татуирани ръце галят шията на друга млада жена, спират се върху пулса й, докато той я омайва със същите думи, които бе казал на Тела предната вечер: „Дори да не бях Легендата, пак бих искал ти да спечелиш“.
Стомахът й се сви болезнено при тази мисъл. Не че Данте й беше притрябвал в момента, напротив. Не искаше да я отвлича със загадъчните си шегички и басовия си глас. Тесните улици на квартала я разсейваха достатъчно.
Всички улички, пресечки и алеи бяха претъпкани с хора. Колоритните обитатели на квартала се смесваха с амбулантни търговци, които подготвяха града за Навечерието, като продаваха костюми и аксесоари на завишени цени. Буквално пред всеки магазин стояха продавачи и викаха на висок глас.
— Пет медника за короната на Убития крал!
— Три медника за перлената клетка на Девичата смърт!
— Четири медника за кървавата маска на Принца!
— Два медника за ръкавиците на Хаоса!
— Един медник за булото от сълзи на Невенчаната невеста!
Тела не видя сред тях нито един от актьорите на Легендата, поне онези, които познаваше, но разпозна други хора, които участваха в играта. Току виждаше някой да чука на тухлен зид с думите „Праща ме Легендата“, сякаш това беше парола за отварянето на тайна врата към следващата улика. Завиждаше им за енергията и приповдигнатото настроение. Представата им за местоположението на следващата улика определено се различаваше от нейната.
Или Легендата си играеше с нея лично, или не всички участници в Каравала играеха една и съща игра.
Уликата, която тя бе получила, я насочваше към жена с пергамент и мастило, тоест към старицата, която работеше в „Най-издирваните от Елантин“. Но когато Тела стигна там, в магазинчето нямаше никого.
Миризма на преувеличени истории, въглен за рисуване и пергамент погъделичка носа й, щом прекрачи прага. В ъгъла на магазинчето имаше нещо като художническо ателие, доста разхвърляно, но иначе с всичко необходимо. Останалата част от помещението беше изцяло покрита с хартия, дори таванът беше облепен с пожълтели плакати, които изглеждаха по-стари дори от липсващата магазинерка.
Тела плъзна поглед по стотиците изображения, докато чакаше старицата да се появи. Плакатите не бяха парчета хартия с набързо надраскани скици, а истински произведения на изкуството, детайлни портрети на престъпници, за които Тела беше чувала единствено слухове. И много, за които не беше чувала изобщо. Всяко парче пергамент и платно разказваше история колкото мрачна, толкова и чудна.
Август Набивана на кол. Името беше достатъчно красноречиво само по себе си.
Там беше и Дукесата на Дао. Издирвана за разбойничество, продажба на отрови и съблазън.
— Не знаех, че съблазънта е престъпление — промърмори Тела.
— Зависи кого се опитваш да съблазниш.