Тела се завъртя рязко. Ала вместо старицата с омастилените ръце, видя момиче, облечено с рокля в пергаментово бяло с едри черни шевове. Приличаше на портрет, слязъл от стената. Айко, от трупата на Легендата.
Айко винаги й се беше струвала загадка. Девойката рядко се смесваше с другите хора, защото работата й беше да наблюдава. Тя беше историографът на Каравала и обезсмъртяваше историята му, като рисуваше значимите събития в една вълшебна тетрадка. Носеше я и в момента.
Появата й беше знак, че Тела е на прав път. Въпреки това не беше сигурна, че се радва да види момичето.
Нямаше нищо против Айко, дори я харесваше, но би предпочела да не я среща по време на играта предвид безмилостните сделки, които момичето предлагаше. По време на предишната игра Айко беше сключила сделка със Скарлет, за която сестра й плати с два дни от живота си. Временната смърт на Скарлет не беше като тази на Тела, но и не беше нещо, което да приеме с охота.
— Можеш да разглеждаш колкото искаш — каза Айко, — но помисли добре какво ще ме попиташ. Ще отговоря безплатно само на един твой въпрос, а всеки следващ ще ти струва нещо незаменимо.
— Мога ли просто да попитам за следващата улика?
— Да попиташ можеш, но аз няма да ти отговоря. Бих могла да те насоча към нея, ако следващият ти въпрос е по-добър.
По дяволите. Значи питането й не би трябвало да се брои за въпрос.
Тела стисна решително устни и се загледа отново в плакатите. Търсеше лице от тестето на съдбата с надеждата то да я насочи към следващата улика.
Орисии не видя, но се нагледа на всякакви престъпления, от кръвопийство и канибализъм до некромантство и продажба на черни заклинания…
Тела застина неподвижно, внезапно забравила за престъпления, улики и орисии, вперила поглед в един плакат в центъра на задната стена.
Забрави да диша. Да говори. Да примигне с очи. Да се движи.
С бордюр от звездици по края, плакатът й се стори по-хубав от другите, може би заради красивото лице под думите „Издирва се“. Лице, което обезпокоително напомняше Палома, изчезналата майка на Тела и Скарлет.
23
Рай Изгубената
Издирва се за кражби, отвличане и убийство.
Тела не можеше да откъсне очи от портрета. Не беше сигурна дали иска да повярва.
Повярваше ли, това би дало отговор на един от множеството отчаяни въпроси, измъчвали я в продължение на години. Но не на такъв отговор се беше надявала. Че майка й е крадла. Похитителка. Убийца. Престъпница.
Предпочиташе да вярва, че плакатът греши. Майката, която бе познавала, не беше такава. Но после си спомни казаното от Джакс, че не я е намерила, защото Палома не е истинското й име.
Истинското име на майка й беше Рай, а приликата на Рай с Палома беше несъмнена. Не само заради същото овално лице и гъстата тъмна коса. Начинът, по който устните й се разтягаха в чаровна и загадъчна усмивка, която малката Тела така упорито се беше опитвала да имитира. Големите очи се издължаваха в крайчетата по съвсем същия начин, едновременно закачлив и замислен. В пристъп на неочаквана завист Тела осъзна, че жената страшно много прилича на Скарлет. А и на плаката беше на същата възраст като сестра й.
Скарлет знаеше ли истината? Затова ли отказваше да говори за майка им?
— Какво можеш да ми кажеш за Рай Изгубената? — попита Тела.
— Тя беше специална. — Айко се приближи и плъзна пръст по лицето на Рай. — Досега не го бях забелязала, но много прилича на сестра ти. Макар че Рай беше много по-смела от Скарлет.
— Какво друго можеш да ми кажеш за нея?
— За сестра ти или за Рай?
— Познавам сестра си по-добре, отколкото сама се познава. Питам за Рай.
Тъмните очи на Айко грейнаха по познат за Тела начин. С вълшебното си историографско тефтерче момичето беше магическо и измамно почти колкото истинска орисия. Или пък Айко беше Легендата… би било гениално, ако се окаже, че великият господар на Каравала е момиче.
— Ще ти кажа всичко, което знам, но първо трябва да платиш.
— Няма да ти дам ден от живота си — заяви Тела.
— Не си в позиция да се пазариш, ако искаш да узнаеш истината за Рай. Тя изчезна отдавна, преди почти осемнайсет години, и повечето хора вече са я забравили. Но аз произхождам от отколешен род на разказвачи.
Тела вдигна рамене, уж с безразличие. В действителност думите ехтяха в главата й безспир — осемнайсет години, осемнайсет години, осемнайсет години…
Родителите й се бяха оженили преди почти осемнайсет години. Знаеше това, защото след изчезването на Палома бе търсила информация къде е живяла тя, преди да се омъжи за баща им, но не беше открила нищо. Сега разбираше защо. Тела бе издирвала жена на име Палома, но преди да се озове на Трисда, Палома е била Рай Изгубената, известна престъпница.