След яростна борба с водата Тела се измъкна на калния бряг мокра, разчорлена и натъртена. Дишаше тежко, кожата й беше посиняла, но беше жива и на крака.
Уви, това важеше не само за нея.
Немъртвата кралица и ужасните й Придворни дами я чакаха.
Тела си каза, че може да ги надбяга. Но успя да направи само няколко крачки, преди онези да я настигнат. Цялата се тресеше от болка, изтощение и яд. Влажният въздух сякаш не стигаше до дробовете й. Дори най-слабият повей на вятъра можеше да я събори.
Ако Скарлет беше на нейното място, досега някой щеше да се е притекъл на помощ. Джулиан сигурно би долетял с балон, а после би се спуснал с ангелски криле да отнесе любимата си. За жалост Тела не беше от момичетата, които хората хукват да спасяват. Не, тя беше от момичетата, които хората изоставят.
Но също и от онези момичета, които хората подценяват.
Напомни си, че е дъщеря на двама опасни престъпници.
Неотдавна бе заложила живота си на сестрината си любов.
Целунала бе Принца на сърцата и беше оцеляла.
Тези орисии нямаше да я убият.
Всяка орисия си имаше слабост. Слабостта на Джакс беше единствената му истинска любов, онази, която ще съживи сърцето му. Придворните дами бяха просто марионетки, а Немъртвата кралица притежаваше ужасяващата способност да контролира напълно онези, които й се врекат във вярност. За да надвие Придворните дами, Тела трябваше да надвие кралицата. Кралицата беше споменала, че времето им изтича, а Придворните дами се превръщаха в дим при всяка нанесена им рана… означаваше ли това, че още са вързани към картите на майка й? Че не са свободни колкото Джакс? Може би ако Тела нападне кралицата, трите ще се върнат в хартиения си затвор.
За щастие, Тела знаеше коя е слабостта на Немъртвата кралица. „Говори се, че е разменила окото си срещу ужасните си сили.“
Просто трябваше да забие бръснач в превръзката на окото й и току-виж доживяла утрешния ден.
— Ако наистина си всемогъща орисия, ела и се бий лично. — Тела размаха оцелелите остриета. Останали й бяха само четири.
Немъртвата кралица кривна глава. Не личеше да е впечатлена от предизвикателството.
Още едно от остриетата падна, останаха само три.
А после Тела приключи. Сигурно би успяла да се задържи още малко на крака, но бе понесла достатъчно удари през живота си и знаеше кога е дошъл моментът да се престори на победена.
Падна на колене, после се свлече във водата, купчина подгизнали дрехи и провал.
Смрадлива вода плисна в лицето й, когато една от орисиите тръгна към нея. Тела не смееше да отвори очи, не още. Надяваше се Немъртвата кралица да идва към нея, най-после решила да си изцапа ръцете лично. Усещаше как орисията шари из смрадливата водя и я търси. Дълги, жестоки ръце я ръчкаха безмилостно. Търсеха пулс.
Тела погледна бавно през мигли. Гърлото на жената се белееше на тъмния фон. Наистина беше кралицата. С вдигната маска. Тела зърна хубаво лице, загрозено от злобно изражение.
Пое си лекичко въздух. Цялата трепереше отвътре. Въпреки демонстративната си дързост Тела не беше правила нищо подобно в живота си. Предпочиташе да бяга, вместо да се бие. Ако не беше умирала вече, сигурно щеше да се предаде и да пробва късмета си със Смъртта.
Но онова момиче, което беше преди, буквално беше умряло.
Отвори очи и замахна.
Политна назад и се стовари по гръб в плитката вода, но плясъкът се изгуби, заглушен от пронизителния писък на кралицата.
— Мръсна смъртна! — изпъшка кралицата, притиснала ръка към нараненото си око. Черна кръв се стичаше по лицето й. — Какво направи?
— Трябваше да те предупредя. С мен не си струва да се заяждаш.
Тела вдигна отново съсипаните си ръкавици, но в същия миг Немъртвата кралица и нейните Придворни дами се превърнаха в дим и изчезнаха.
И този път не се появиха отново.
Успяла бе. Сълзи замъглиха зрението й. Сама не знаеше защо плаче, дали от болката в натрошената си китка, или от облекчение, че е отървала кожата. Победила бе, но рядко се беше чувствала толкова зле. Никога не бе понасяла толкова сериозни наранявания, които да не я убият.
Усещаше мускулите си като разнищени въжета, цялата беше в синини. Напрягаше очи в мрака, сълзи на изтощение се стичаха по страните й. Пътят до гаража за карети беше тъмен и много дълъг. Можеше да се хване на бас, че се е удължил по време на битката.
Явно Скарлет изобщо не беше идвала в Идиличния замък. С малко късмет, вече се бе прибрала в двореца и щеше да помогне на Тела, да я позакърпи. Но преди това Тела трябваше да стигне до нея.
Уви, краката й бяха на друго мнение. Коленете й се подгънаха и тя потъна отново във водата, която сякаш не беше толкова студена, колкото я помнеше. А калта беше изненадващо мека. Щеше да затвори очи за миг. Само колкото да събере силите си, да се изправи и да пропълзи до гаража с каретите. Плискащата се вода бе изненадващо приятна, отнемаше болката от ранената й китка и отмиваше кръвта, мръсотията и вонята, докато тя потъваше все по-дълбоко във…