— Ти си най-красивият лъжец, когото познавам. — Понечи да добави още нещо, но устата й отказа да сътрудничи. Всяко мускулче в тялото й беше на прага на пълното изтощение.
Данте я притисна плътно към гърдите си и продължи напред. Скоро стигна до някакъв мавзолей и отвори вратата. Тела си каза, че ще затвори очи само за миг. Данте говореше нещо и тя държеше да го чуе, защото й се стори важно. Но в мавзолея беше топло, а и нали често се бе питала какво би било да заспи в обятията на този мъж?
26
Тела се събуди и съжали моментално. Ако изобщо се беше събудила, защото това задушаващо състояние едва ли можеше да се нарече будност. Очите й не се отваряха. Устните й не помръдваха. Но виж, болката усещаше, остра и пронизваща. Целият й свят се състоеше от счупени кости и срязана кожа, отрязъци от звуци и несвързани думи, сякаш и слухът й не можеше да реши дали да функционира или не.
Два гласа, мъжки и ехтящи. Тела смътно си представи каменни стени, заровени дълбоко под земята.
— Какво…
— Аз…
— Спаси… я…
— Знам какви са рисковете… но орисиите… Няма как да се изцели…
— Мислех, че принцът… е единствената освободила се орисия.
— Тези орисии… или са се крили с години… или задържащото ги заклинание отслабва.
Другият глас изруга тихо.
И тогава Тела го усети, нещо различно от болка, нещо мокро по устните й. По-гъсто от вода и с металически вкус. Кръв.
— Пий.
Нещо топло се притисна силно към устните й, докато тя не усети кръв да стига до езика й. Инстинктивната й реакция беше да я изплюе. Но все още не можеше да се движи, а и вкусът й хареса, вкус на сила, мощ и нещо толкова ожесточено, че да раздвижи унилото й сърце. С цената на огромно усилие успя да изпие няколко глътки.
— Добро момиче. — Беше един от гласовете, които бе чула преди, но сега, след като болката поутихна, успя да прибави и име към него. Джулиан.
— Това би трябвало да стигне. — Вторият глас беше по-нисък и заповеден. Данте.
Сърцето й заби още по-бързо.
Вече не усещаше вкуса на кръв. Болката още я имаше, но беше станала поносима.
— Иди да намериш сестра й — каза Данте. — Заведи я в стаята на Тела в двореца. Не искам да е сама, когато се събуди.
Проточи се тишина и Тела реши, че слухът отново й изневерява, но после гласът на Джулиан наруши мълчанието.
— Наистина държиш на нея, нали?
Още една пауза.
— Държа да намерим картите, а тя е най-доброто средство за тази цел, братко.
27
Тела дойде в съзнание отново. Би трябвало да се чувства на крачка от смъртта. Би трябвало да изпитва непоносима болка по цялото тяло. Би трябвало да се събуди в агония заради натрошената китка, отеклото лице и издраните стъпала. Вместо това се чувстваше цяла и отпочинала, а сърцето й биеше по-силно от предната нощ. Нямаше представа къде е попаднала, но тази нова вселена беше приятна и уютна, сякаш някой я е положил на меко легло посред ваканция.
Нещо припукваше… огън със слаб аромат на канела и карамфил. Чуваше се игрив смях, някак пресекващ и задъхан. Така се смееше сестра й, когато бе в приятна компания.
Щом Скарлет се смееше, значи положението не беше трагично.
Тела отвори предпазливо очи.
И ги стисна моментално. Е, опита се, но те отказаха да се затворят, хипнотизирани от гледката — Скарлет, облечена в съблазнителни оттенъци на червеното, и Джакс, обвит от меко сияние и излегнат лениво на едно от меките канапета в дневната. Двамата, сестра й и годеникът й, се смееха, приказваха си и се гледаха ненаситно в очите.
Тела седна в леглото. Не беше завита. Предпочиташе да не знае нито как, нито кой е съблякъл съсипаната й рокля. Така или иначе, сега беше с друга, чисто нова, в същото сребристосиньо като очите на Джакс, с голи рамене, богати поли и корсаж, стегнат с тъмносини панделки. Приличаше на наполовина разопакован подарък.
Данте не се виждаше никъде, Джулиан също го нямаше. Тела обходи с поглед стаята. Мътната прасковена светлина, която влизаше през прозореца, оставяше впечатлението за мързеливо утро, но по нищо не личеше Данте или Джулиан да са били тук. При мисълта за Данте главата й се замая отново и тя затвори неволно очи. Кожата й се затопли при спомена за крепката му прегръдка от предната нощ. Ала миг по-късно пламна заради последните думи, които Данте бе казал на Джулиан. Ако само можеше да повярва, че всичко чуто е било само сън. Но кой я беше изцелил тогава? И как се беше озовала тук?