Джакс и Скарлет още си говореха пред загасващия огън и явно не бяха забелязали, че Тела се е събудила. Джакс подхвърляше една бледосиня ябълка, после каза нещо, но толкова тихо, че Тела не го чу, затова пък Скарлет се изчерви до ушите.
Тела се изкашля силно.
— О, сестричке! — Скарлет скочи от канапето. Тела можеше да се закълне, че страните й станаха още почервени. — Толкова се радвам, че вече си будна. С Джакс толкова се притеснихме за теб.
Тела завъртя глава към гореспоменатия злодей.
— Нали уж нямаше право да влизаш в покоите ми?
— Харесва ми как все забравяш, че съм наследникът на трона — меко рече Джакс. — Този палат на практика е мой. Но дори да не беше, никой не би ми попречил да те навестя, макар след такава незначителна злополука.
Той се приближи до леглото и впи в нея сребристите си очи, сякаш мълчаливо й нареждаше да се включи в играта му.
— Знам, че просто понечи да слезеш твърде рано от каретата, падна от няколко стъпки височина и си удари главата. За щастие, аз бях там да те хвана и да те донеса тук, любов моя. — Изрече го с нескрита обич, сякаш Тела бе първа радост за очите му.
Дълбоко умиление изпълни погледа на Скарлет.
Тела започваше да се чуди дали не сънува, макар случващото се да приличаше повече на кошмар. Сестра й изглеждаше прекалено омаяна от Джакс, а той изобщо не би трябвало да е тук. Данте и Джулиан я бяха спасили… ала къде бяха те?
Джакс взе ръката на Тела и стисна лекичко китката й. Изглеждаше искрено загрижен. Не че тя му вярваше.
— Пулсът ти е силен. Но сигурно си гладна — каза той и се обърна към Скарлет. — Би ли била така добра да донесеш на сестра си нов поднос с плодове, чай и бисквити? Ще отнеме повече време, ако позвъним на прислугата, а не ми се ще да припадне отново от глад.
— Разбира се — съгласи се Скарлет и излезе с бърза стъпка. Тела и Джакс останаха сами.
Огънят припукваше, а Джакс я гледаше с тревога в сребърните си очи. Имитирането на чувства му се удаваше по-добре сега, отколкото при първата им среща.
— Какво правиш тук? — попита Тела.
Безразличието се върна в очите му.
— Имам шпиони из целия дворец — отвърна той. Прозвуча отегчено, сякаш е останал разочарован, че не му е задала по-оригинален въпрос. — Нищо не убягва от погледа ми. Предупредиха ме още щом онзи актьор те е внесъл в тунелите, и толкова по-добре. Сестра ти се появи броени минути след мен и се наложи да измисля онова за каретата, защото тя беше останала с впечатлението, че едва не си загинала.
— Наистина едва не загинах! Защо не ми каза, че и други орисии са на свобода?
— Кого си видяла? — попита хладно той.
— Немъртвата кралица и нейните Придворни дами.
Джакс отхапа небрежно от синята си ябълка, но чертите му се изостриха едва доловимо, докато дъвчеше, сякаш демонстративното му безразличие беше само маска.
— Извадила си късмет, че са слаби.
— Хич не ми се сториха слаби. Придворните дами едва не ме убиха. Още колко орисии са на свобода?
Джакс се изсмя горчиво.
— Само защото няколко от нас са излезли от картите, не значи, че сме свободни. Когато ни прокълна, вещицата отне половината ни сила. Самият аз съм бледа сянка на прежното си величие. Сериозно ли мислиш, че смъртоносната целувка е единствената ми сила? Не ме наричаха Принца на сърцата само защото мога да контролирам нечий пулс. С едно докосване можех да вдъхвам или отнемам чувства, емоции. Ако бях във форма, изобщо нямаше да водим този разговор. Щеше да си толкова влюбена в мен, че да правиш всичко, което ти кажа, без да задаваш въпроси.
Тела дори не си направи труда да сдържи смеха си.
— Никаква сила не може да ме накара да се влюбя в теб.
— Ще видим. Освен ако не се споминеш преди края на тази седмица. — Джакс метна ябълката в огъня. Лумнаха искри в небесносиньо и обляха за миг стаята в нежен блясък, които никак не се връзваше с неприятния им разговор. Искрите напомниха на Тела за звездите на Легендата от предната нощ.
Или бяха звездите на Данте?
Крайно време беше да си отвори очите за дочутия разговор между Данте и Джулиан. Бяха я изцелили с кръв, а после Данте беше нарекъл Джулиан свой брат.
Ако Джулиан не е излъгал Скарлет, че Легендата му е брат, значи Данте беше Легендата. Но ако Данте беше Легендата, защо беше донесъл Тела за изцеление при Джулиан? Може би Джулиан беше Легендата.
Ако само си беше отворила очите тогава и беше видяла чия кръв са й дали да пие. Не беше изключено кръвта да не е била на нито един от двамата, а Джулиан просто да е имал подръка запаси от магическа кръв. Звучеше крайно невероятно обаче. Ала също толкова невероятно изглеждаше един от братята да е Легендата и да й е дал от кръвта си, за да я опази жива.