Выбрать главу

— Не мога да вечерям с теб — каза тя. — Остават само три нощи до края на Каравала.

— Все забравяш, че съм важна персона — поклати глава Джакс. — А това означава, че ти също си важна. Казах на императрицата колко много харесваш играта и тя отмени всичко, планирано за довечера, така че да не изостанеш от другите участници.

— Но…

— Вече е сторено — измърка Джакс и стрелна с поглед сестра й. В тона му имаше твърда нотка, която явно трябваше да напомни на Тела какво ще изгуби, ако истината за измисления им годеж излезе наяве.

Искаше й се да го попита защо това е толкова важно за него. При първата им среща беше казал, че ако лъжата се разкрие, това ще съсипе репутацията му и ще изложи живота му на опасност. После, когато разбра, че престолонаследникът всъщност е орисия, Тела реши, че я е излъгал, ала сега започваше да си мисли, че наистина е уязвим, докато не си върне цялата мощ.

— Е — каза той с по-силен глас, — вече наистина трябва да тръгвам.

Сбогува се набързо със сестра й. За щастие, не понечи да й целуне ръка или да допре устни до бузата й. Макар че, предвид как Скарлет запърха с ресници след него, сигурно не би имала нищо против да го направи.

— Скар, трябва да внимаваш с него.

— Виж ти. — Скарлет обърна рязко глава към Тела. — Канех се да ти кажа същото.

28

Скарлет стисна стъклената дръжка с побелели пръсти и притисна гръб към вратата, сякаш от страх, че Джакс може да се върне.

— Тела, какви ги вършиш с този човек? С престолонаследника! — От медената сладост в гласа й не беше останал и помен, нито от усмивката.

— Аз пък тъкмо реших, че го харесваш. Как му се усмихваше само…

— Има репутация на опасен човек, освен това е наследник на трона. Негови портрети има из целия замък. Как иначе да се държа? — Скарлет тръгна с решителна стъпка към леглото и седна на ръба с изправен гръб като алена птичка, готова да нападне. — Какво става, Тела? Когато по-рано Джулиан ми каза да дойда тук, останах с впечатление, че едва не си умряла, а после Джакс ми разказа онази тъпа история как си паднала от карета. Той ли те нарани?

— Не, Джакс и с пръст не ме е докоснал.

— Тогава ми кажи какво точно се случи. Джулиан не пожела да ми обясни. Буквално избяга, а никога не го прави, без аз да съм го прогонила.

Тела подръпна развързаните панделки на корсажа си, колкото да избегне настоятелния поглед на сестра си. Скарлет все така я гледаше укорно, сякаш Тела е направила нещо лошо. Само че Тела нямаше да се озове в тази ситуация, ако сестра й не пазеше тайни.

— Искаш да знаеш какво е станало? — тросна се тя. — Търсех теб. Отидох до стаята ти след полунощ, но ти беше излязла. — Тела вдигна очи да я погледне. — Къде беше, Скарлет?

— Никъде — отвърна с равен тон сестра й. — Бях в стаята си. Спях.

Тела присви очи.

— Почуках.

— Явно не съм чула.

— Тропах силно и продължително. Ожулих си кокалчетата.

— Бях много уморена. — Скарлет приглади несъществуваща гънка на полите си. — Знаеш колко дълбоко спя понякога.

Тела не искаше да се съмнява в сестра си. Скарлет изглеждаше искрена, но продължаваше да заглажда ненужно полите си и това подсказа на Тела, че дори да казва истината, със сигурност премълчава нещо. А сестра й заглаждаше ли, заглаждаше.

А после Скарлет сякаш долови растящите й съмнения.

— Не участвам в играта. Къде бих могла да отида по това време на нощта, миличка?

— Може би не участваш, защото работиш за Легендата — обвини я Тела.

— Какво… смяташ, че съм част от трупата? — заекна Скарлет.

— Вече не знам какво да мисля! След всичко, което се случи снощи, дори не знам дали това е само игра — призна Тела.

Скарлет не й напомни, че точно за това я е предупредила. А би могла. Вместо това си пое дълбоко дъх и приглади отново полите си, преди да каже спокойно:

— Нима вече си забравила на какво ме подложи Легендата предния път? Наистина ли вярваш, че бих се включила в нещо, което да ти причини същото? Не ми отговаряй. По лицето ти личи, че го мислиш. Никога не бих те наранила така, Тела. Кълна се, че не работя за Легендата, а ако ти вярваш в обратното, значи триковете му замъгляват сериозно преценката ти.

Скарлет взе ръката й в своите и я стисна силно, макар пръстите й да трепереха едва доловимо. Това можеше да означава както че Скарлет я лъже, така и че е искрено наранена от недоверието на Тела.

Прониза я остро чувство на вина.