— Добър актьор е.
— Не мисля, че играе.
— Именно по тази причина те моля да ми имаш доверие. — Тела стисна ръката й. — Аз ти повярвах, когато ми се закле, че не работиш за Легендата. Обещавам ти, че след три дни Джакс ще изчезне от живота ни.
— Много неща могат да се променят за три дни — отбеляза Скарлет.
Но повече не възрази, което само наля масло в съмненията на Тела, че сестра й все пак пази някаква своя тайна.
Вечерта, която трябваше да е четвъртата нощ на Каравала
29
Тела вплиташе цветя в косата си и не можеше да спре. Съзнаваше, че са твърде много, че главата й вече прилича на градина, разцъфнала в сини плумерии. Но упорито добавяше нови.
След като Скарлет си тръгна, донесоха в стаята й букет плумерии, без бележка. Тела реши, че са от Джакс, защото допълваха балната рокля, която й беше изпратил за предстоящата вечер. Тела бе понечила да ги изхвърли през прозореца, но нещо в аромата им я докосна по начин, който не й позволи да го направи. Втъкна едно синьо цветче в косата си, после още едно и още едно, докато не се изгуби в сладкото им ухание. Вместо да мисли за предстоящата вечеря с императрицата на Меридианната империя тя с радост се потопи в простичката задача да вплете цветята в къдриците си.
Самата мисъл за вечерята я изкарваше от равновесие.
Баща им беше губернатор и Тела бе получила полагащото й се обучение как да се държи в компанията на благородници. Друг въпрос беше доколко е усвоила правилата. Ала за вечерите с членове на кралското семейство не знаеше нищо.
Измъкна още една плумерия от смаляващия се букет.
Някой се изсмя откъм прага на спалнята й.
Тела се завъртя рязко и видя Джакс, облегнат на касата.
Очаквала бе поне този път да се облече подобаващо на ранга си. Но също като в нощта на Орисания бал, Джакс дори не беше сложил сако или фрак върху широката риза с цвят на разлято бренди. Ризата беше разшита на раменете, сякаш Джакс е отпрал оттам еполети или някаква друга украса, и висеше над кафеникавите му панталони, натъпкани в нелъснати кожени ботуши. Облеклото му беше повече от небрежно, но въпреки това около него все още пулсираше магия като сияние с пламтящ меден цвят.
Не носеше ръкавици. Държеше ябълка, бяла и недокосната като чаршафите на девственица.
— Добър вечер, Донатела.
— Не е учтиво да се вмъкваш така в стаята на млада дама.
— Мислех, че сме оставили любезностите зад гърба си. Но… — Джакс се оттласна изящно от касата на вратата и й протегна ръка — обещавам тази вечер да се държа прилично.
— Това не е гаранция за нищо. — Тела стана от столчето пред тоалетката и приглади широките си поли. Тази рокля беше по-тежка от всички, които Джакс й беше изпращал досега. Едната й половина беше от изчистена перлено синя коприна, другата тежеше от скъпоценни камъни, тъмносини кадифени цветя и леденосиня дантела, и всичко това се спускаше към пода в опасна комбинация, досущ съдържанието на обърната кутия за бижута.
— Не се тревожи — каза Джакс. — Сигурен съм, че Ел много ще те хареса.
— Наистина ли нарече императрицата Ел?
— Елантин е много дълго.
— Мен ме наричаш Донатела.
— Харесва ми как звучи. — Зъбите му се забиха бавно в ябълката. Отвътре плодът беше аленочервен.
Тела се насили да приеме ръката му. Знаеше, че всеки признак на неудобство или отвращение само засилват насладата му. Но за нейна изненада той наистина се държеше прилично, почти като джентълмен, докато се изкачваха по стъпалата в златната кула към последния етаж, където щяха да вечерят с императрицата.
Джакс я придържаше съвсем леко и изглеждаше по-заинтригуван от ябълката си, отколкото от нея, поне в началото. След като изкачиха няколко етажа, той пусна ръката й и се обърна внезапно да я погледне.
Вместо да се забият отново в ябълката, зъбите му прехапаха собствените му устни, докато сребърните му очи танцуваха по косата на Тела. Няколко от цветчетата бяха паднали. И толкова по-добре. Само че Джакс май не мислеше така, ако се съдеше по навъсената му физиономия.
— Какво? — попита Тела.
— Императрицата трябва да повярва, че сме влюбени. — Замълча, сякаш да подбере внимателно следващите си думи. — Отношенията ми с Ел са сложни. Бих я убил, ако можех, но тя разполага със защита, която ми пречи. И макар да е стара, още не е близо до смъртта. Но пък… е близо до това да ми предаде трона си. Ала за да се случи, трябва да я убедя, че съм намерил жена, която е подходяща да сподели трона с мен.