Джакс, който не беше хапнал нищо след ябълката на стълбището, си взе кексче с глазура като синьо кадифе, в същия цвят като роклята на Тела, и го вдигна към устата си. Когато го свали, от кексчето бликна малинов конфитюр.
Елантин плесна с ръце.
— Е, явно страстта помежду ви ще трае вечно. А сега е твой ред, скъпа.
Тела никога нямаше да се омъжи за Джакс — по-скоро би приела да я заключат в карта, — затова не би трябвало да има значение кое кексче ще избере. Само че изобщо не искаше да участва в това, не искаше да избира. И бездруго беше затрупана с предсказания за бъдещето си. Ала Джакс и императрицата я гледаха с очакване. Не беше молба, а предизвикателство.
— Интересно — промърмори Елантин.
Тела погледна надолу и видя, че вече е направила своя избор — посегнала бе към катраненочерно кексче с панделка от глазура в среднощно синьо. Цветът на крилете, татуирани върху гърба на Данте.
— Напомня ми за безлунната нощ, в която се запознах с Джакс — излъга тя.
— О, нямах предвид кексчето. — Елантин спря кралския си поглед върху пръстена с опал на ръката й. — Отдавна не бях виждала такъв пръстен.
— Беше на майка ми — каза Тела.
— И тя ти го е дала? — поинтересува се Елантин с точно толкова топъл глас, с колкото говореше досега тази вечер, но очите й се бяха присвили леко в ъгълчетата и сякаш този път усмивката й не беше докрай искрена. — Обясни ли ти за какво служи?
— Не, пръстенът беше сред малкото нейни вещи, които ни останаха след изчезването й.
— И сега го носиш, за да ти напомня за нея? — Изражението на Елантин се смекчи. — Наистина си малко съкровище. Когато Джакс ми каза, че отново се е сгодил, признавам, че приех новината скептично. Боях се, че… е, всъщност няма значение какви са били страховете ми. Сега разбирам защо те е пожелал. Но ти внимавай с това свое майчино наследство — добави тя и гласът й се сниши до шепот: — Прилича ми на ключ от Храма на звездите и ако съм права, значи майка ти е платила много висока цена за него.
Тела сведе поглед към ръката си. Изглеждаше съвсем невероятно, но безнадеждният оптимист в нея се запита дали пръстенът, който носеше вече седем години, не е ключът към тайните на майка й.
— Простете, че ви прекъсвам — чу се гъгнив глас откъм сцената.
Тела вдигна глава и видя Армандо, облечен като Убития крал — орисия, която символизираше две неща. Предателство или възвръщането на нещо изгубено. Той се усмихна на малобройната си публика със смразяващо като костюма му изражение. На кръста му висеше окървавен меч, гърлото му уж беше прерязано, а на главата му се кипреше грозна корона от кинжали.
— За мен е удоволствие да съм тук тази вечер.
30
Половината висящи от тавана свещи угаснаха и банкетната маса потъна в сенки. Само Армандо и сцената се къпеха в светлина.
— О, чудесно! — плесна с ръце Елантин. — Забавлението започва.
— Благодаря ви за поканата, Ваше величество. — Армандо се поклони ниско и с учудващо смирение. — От коронацията ви насам най-голямото желание на Легендата е да доведе своята трупа във Валенда. Дълбоко сме ви признателни, че приехте неговото предложение. В чест на Ваше величество тази вечер ще представим специална постановка, която ще покаже какъв е бил животът, когато владетелите не са били така мъдри и милостиви като вас. Дано да ви хареса.
Завесите се вдигнаха.
Пиесата изглеждаше като пародия на пародията.
Декорът представляваше древна тронна зала, но цветовете бяха твърде ярки и крещящи, всичко беше боядисано в оттенъци на лимоненозелено, светещо виолетово, флиртаджийско розово, космическо синьо и пулсиращо жълто. Сякаш дете беше нарисувало фона, костюмите и престола, на който седеше Армандо. Йован, нагиздена като Немъртвата кралица с прилепнала черна рокля и превръзка на едното око, се беше облегнала на ръката му.
Тела потръпна, спомнила си случилото се на моста пред Идиличния замък.
Йован изкриви устни в нехарактерна за нея жестока гримаса — точно като истинска орисия — и обходи с поглед сборището от придворни.
Тела също погледна натам. Разпозна неколцина от актьорите; някои бяха облечени като благородници, други — като орисии. Сред множеството на сцената Тела различи Бременната слугиня, Придворните дами на Немъртвата кралица и Отровителя.
Не видя никъде Данте. А после се ядоса на себе си, че го е търсила.
Йован, Немъртвата кралица, въздъхна дълбоко на сцената.
— Толкова ми е скучно.
— Може би аз ще ти помогна. — Каспар се появи с ленива крачка. Облечен беше с червен кадифен фрак, кръв със същия цвят капеше от устата му и от ъгълчето на едното око. Явно играеше Принца на сърцата.