— Черното сърце, което рони кървави сълзи? — посочи Тела. — Какво е то, спомен за момиче, което си обичал?
— За него не говоря никога. Но ще ти кажа за кораба с разкъсаните платна. — Пръстите му се плъзнаха за миг по ребрата й, сякаш да й напомнят къде върху неговото тяло се намира въпросната татуировка. — Когато бях малък, баща ми реши да се отърве от мен. Продаде ме на едно благородно семейство от друг континент. Но съдбата или е била на моя страна, или искрено се е старала да ме убие. Корабът на аристократите бе нападнат от пирати, които избиха всички. Сигурно щяха да убият и мен, но аз ги излъгах, че съм избягал принц.
— И те ти повярваха?
— Не. Но им стана толкова забавно, че решиха да ме пощадят.
Тела се усмихна неволно при мисълта за малкия Данте, който се опитва да излъже екипаж от кръвожадни пирати.
— Значи владееш разни пиратски трикове, така ли?
— Владея всякакви трикове. — Данте стегна за последно възела, но ръцете му се задържаха още миг върху талията й, топли през тънкия плат. — Ще те науча на няколко, ако поне за малко спреш да ме отблъскваш.
— Изглежда ли, че те отблъсквам?
— Не, но ти се иска. — Сложи два пръста под брадичката й и повдигна лицето й към своето. Една от ръцете му все още беше върху въжето на кръста й, с другата погали леко брадичката й. Винаги бе смятала, че очите му са почти черни, но сега, под силната светлина на факлите, й се сториха обточени със злато и пълни с нещо като копнеж. Гледаше я, сякаш искаше Тела да се загуби в очите му и той да е единственият, който ще я намери.
Но Тела знаеше, че не става въпрос за нея. А за едно тесте карти. За орисиите и магията. За живот и смърт. Искаше й се да узнае какво би било да се изгуби в очите на някого като Данте и да вярва, че той ще я намери. Ала можеше да вярва единствено на себе си.
— Благодаря ти за съдействието, но вече мога и сама да се справя.
Отстъпи назад да се откъсне от ръцете му и мина покрай него.
Когато сърцето й прескочи отново, беше по-скоро от тъга, отколкото от заклинанието на Джакс. Но тя се насили да продължи напред. Да не поглежда през рамо.
Стигна до вратите и почука. Въздухът стана сладък като нектар, приспивен почти.
Чу Данте да застава до нея, но не се обърна да го погледне.
— Защо не можеш да ме оставиш на мира?
— Мога. Но не искам, а мисля, че и ти не го искаш.
Тела отвори уста да възрази, но перлените врати я изпревариха.
Всичко от другата им страна беше бяло като крилете на гълъб или златно като паднали звезди. За разлика от църквата на Легендата това място приличаше на истински храм. А младият мъж, който беше отворил вратите, изглеждаше досущ като богоподобните статуи на стъпалата.
32
Тела бе очаквала да види Каспар, Найджъл или друг от актьорите на Легендата, но този млад мъж й беше напълно непознат. Още едно потвърждение, че играта е съвсем истинска. Или че Тела е на грешен път. Вярваше, че за да спечели Каравала, е достатъчно да намери майчиното си тесте на съдбата… но вярата в нещо не го правеше истина.
Пристъпи в Храма на звездите, изпълнена с нови съмнения.
Мъжът, отворил вратата, наистина приличаше на оживяла скулптура. Ръцете и краката му, както и останалите части от тялото, непокрити от кожената му одежда, приличаха повече на камък, отколкото на плът. Е, може и да не беше чак толкова висок като статуите пред светилището, но беше по-висок от Данте. Толкова висок, че Тела трябваше да извие глава назад, за да го погледне в лицето.
Ахна неволно, когато видя бузата му.
Дясната половина на лицето му беше съвършена, от четвъртитата челюст до правия нос и тъмния грим, подчертаващ издължените очи. Но лявата му буза беше жигосана дълбоко — осемлъчна звезда със сложен символ в средата, който бе непознат за Тела.
Опита се да отклони поглед, макар да беше сигурна, че е късно. Сякаш да подчертае това, мъжът плъзна пръст по очертанията на звездата.
Въпреки дамгата на лицето си младият мъж носеше сребърна диадема на челото и плащ в кралско синьо, прикачен на дясното рамо със сребърна брошка, също като пръстена с печат на пръста, с който бе задържал вниманието й върху жигосаната звезда. Явно бе човек с власт, което допълнително изнерви Тела. Ако този храм беше толкова опасен, колкото твърдяха всички, значи високият млад мъж беше извършил неописуеми неща, за да се издигне толкова високо в йерархията.