Много отдавна, преди да изчезнат, орисиите, изобразени в тестетата на съдбата, владеели света като богове. Жестоки богове. Тела беше изчела всичко за тях, чувала беше и за злополучните монети, но точно сега не би го признала. Наистина се чувстваше глупаво.
— Хората ги наричали злополучни, защото вещаели лош късмет — продължи Данте. — Уж чрез тях можело да се разбере къде се намира човек. Орисиите ги пъхали в джоба на някой смъртен, на слуга, любим или друг, когото искали да проследят, да държат близо до себе си или да контролират. Досега не бях виждал злополучна монета, но съм чувал, че ако я завъртиш на ръба й, ще видиш на коя орисия принадлежи.
Данте закрепи монетата върху една пейка наблизо.
Ледени тръпки полазиха по гърба на Тела. Данте явно знаеше доста за далечната и забулена в тайни история, но дали вярваше на легендите? Виж, Тела вярваше безпрекословно.
Смяташе се, че Девичата смърт предрича смъртта на любим или близък роднина. И само броени дни след като Тела обърна нейната карта и видя девицата с перлената клетка на главата, майка й изчезна. Даваше си сметка, че е детинско да намира пряка връзка между двете неща, но бе наясно също, че не всичко детинско е грешно по подразбиране. Майка й я беше предупредила, че орисиите знаят как да извъртят бъдещето. А Тела неведнъж бе виждала Оракула да предсказва неща, които се сбъдват.
Тя затаи дъх миг преди Данте да завърти силно монетата.
Врът, врът, врът.
Монетата се въртеше ли, въртеше, докато релефните изображения от двете й страни не се сляха в едно и не родиха до болка позната картинка. Самоуверен млад мъж с кървава усмивка, от онези хищни усмивки, които навяват мисли за нахапани сърца и устни, засмукали пробита вена.
Образът беше съвсем малък, разбира се, но въпреки това се виждаше ясно. Жестокият младеж бе вдигнал ръка към острата си брадичка и стискаше дръжката на кинжал, а от очите му капеха червени сълзи със същия цвят като кръвта в ъгълчето на устата му.
Принцът на сърцата.
Символ на несподелена любов и непоправими грешки, който неизменно изпълваше Тела с равни дози страх и зловещо вълнение.
Докато двете момичета растяха, Скарлет беше обсебена от Легендата и Каравала, а Тела си фантазираше за Принца на сърцата — откакто го бе изтеглила от майчиното си тесте като предсказание за живот без любов.
Според легендите за целувките му си струвало да платиш с живота си и Тела неизбежно се питаше що за целувки са това. Но после порасна, натрупа опит в целувките и разбра, че за никоя целувка не си струва да умреш. И стигна до извода, че легендите за принца са само притчи, шито намекват за рисковете на любовта.
Защото за него казваха и друго — че Принцът на сърцата не може да се влюби. Сърцето му спряло да бие отдавна, но той упорито търсел онази, която ще го върне към живот. Търсел единствената си истинска любов. Целувката му била смъртоносна за всички, освен за нея. Тя била единствената му слабост. Принцът я търсел и оставял след себе си диря от окървавени трупове.
Студен полъх облиза тила на Тела и тя стовари длан върху монетата.
— Май не си падаш по принца? — попита Данте.
— Не, просто ми се стори, че монетата ще падне, ще се търкулне и ще трябва да я гоня.
Данте се подсмихна. Не й вярваше.
А и защо говореше за Принца на сърцата така, сякаш той и другите орисии още се разхождаха на воля из империята? Всички знаеха, че са изчезнали преди повече от век.
— Не знам защо носиш тази монета у себе си — каза Данте, — но внимавай. Нищо добро не е произлязло от предмет, докоснат от орисия. — И вдигна поглед нагоре, сякаш орисиите ги наблюдаваха от небето и подслушваха разговора им.
После внезапно си тръгна, а Тела остана с тежката монета в ръка и с неясното усещане, че красивият млад мъж крие неподозирани тайни.
4
Тела въртеше злополучната монета на принца върху същата пейка и си мислеше за несподелена любов и целувки, за които си струва да умреш. Защо странният „приятел“ й беше изпратил реликва от стар мит? Защото не й вярваше и искаше да я следи? Надяваше се, че не е така.
Може би рядката монета трябваше да я убеди колко умел е „приятелят“ в намирането на неща, които са неоткриваеми за повечето хора. Напомняне, че единствено той знае как да открие майка й.
Чу се звън на камбанка, от онези, които известяват, че в магазина е влязъл клиент. Звукът беше много тих, нематериален почти, но Тела все пак грабна монетата и погледна надолу по улицата. Млад мъж излизаше с наперена походка от един магазин. Тела проследи с поглед тъмночервените ревери на палтото му и се взря в чифт напрегнати очи, по-зелени от изумруди…