— Аз съм Терон — представи се той и даде небрежно знак на Тела и Данте да влязат в преддверието.
Таванът се издигаше над тях като застъпващи се криле, всичките черни с пръски от злато, сбрани на групи като съзвездия. Осмоъгълното пространство отдолу бе заето от триетажен фонтан, от който се лееше светлина на свещи. Подът беше от бял мрамор, толкова лъскав, че отразяваше блясъка на двойната врата в дъното.
Беше от онези места, където се чувстваш длъжен да шепнеш. Тела инстинктивно посегна да събуе пантофките си, сякаш можеха да изцапат чистия под. Ала въпреки блясъка си помещението изглеждаше някак зловещо. Още статуи се редяха покрай стените, също толкова реалистични като онези отвън, само че тези изобразяваха шок, ужас и болка.
— Нашият храм се захранва от древната магия на звездите — поде Терон. — Трезорите в подземията ни са непробиваеми, но все се намира по някой глупак, който решава да се промъкне там и да открадне нещо.
— Значи е добре, че не смятаме да крадем каквото и да било — каза Тела.
Терон се усмихна бегло.
— А за какво сте дошли?
— Имам въпрос за…
— Ако сте тук заради играта, ще ви разочаровам — прекъсна я Терон. — При нас няма улики, не сме и туристическа атракция като много от другите храмове. За да минете в следващата зала и да получите отговори на въпросите си, трябва да докажете, че мотивите ви не са омърсени и че наистина търсите звездите. — Поведе Тела и Данте към самотен пиедестал от слонова кост, върху който имаше очукана медна купа, стара и похабена в сравнение с всичко останало. — За изпитанието ще е необходима капка от кръвта ви.
Данте хвърли кос поглед на Тела.
Но и без него тя знаеше отлично на какво е способна капка кръв. Данте и Джулиан я бяха изцелили с кръв след нападението на Немъртвата кралица и нейните Придворни дами, но с кръв можеха да се крадат неща, като дни от живота ти например.
— Едно убождане по пръста, това е всичко. — Терон протегна дясната си ръка и Тела видя на пръста му халка от тъмен метал с корона от опал, достатъчно остър да среже кожата и познат до болка.
Пръстен, който много приличаше на майчиния й.
Елантин се беше оказала права.
Тела погледна крадешком към собствената си ръка. Камъните и на двата пръстена бяха грубо обработени и с еднаква форма. Но не и по цвят. Опалът на Терон беше черен с вътрешни пламъци в пулсиращо синьо и нишки в зелено. Този на Тела беше огнен, горяща лавандула с център от черешов пламък и тънка златна нишка в средата като искра, която всеки миг ще се възпламени. Но дори преди да смени цвета си след изчезването на Палома, камъкът беше много по-светъл от този на Терон.
— Пръстенът ви — каза тя. — Само за кръвопускане ли го използвате, или означава и нещо друго?
— Не сте си спечелили правото да отговоря на този въпрос.
— Ами ако ви кажа, че имам същия пръстен? — попита Тела и протегна ръка.
Данте свъси вежди, загледан в пръста й.
Бръчка се вдълба между гримираните очи на Терон.
— Как се сдобихте с него?
— Беше на майка ми.
— Тя мъртва ли е?
— Не.
— Не е трябвало да ви го дава.
— Защо? Какво означава пръстенът?
— Означава, че има дълг към нас, който не е бил платен.
Тела усети как Данте се напряга.
Новината не беше добра, но беше за предпочитане пред липсата на информация.
— Пръстенът на ръката ви е ключ — обясни Терон. — Ако наистина е принадлежал на майка ви, значи тя е прибрала в трезорите ни нещо, което може да бъде взето единствено с негова помощ. Ала цветът му показва, че е пръстенът е бил прокълнат.
— Как да разваля проклятието?
— Като изплатите дълга й — отвърна с равен глас Терон. — Докато плащането не бъде извършено, пръстенът не ще може да отвори трезора на майка ви.
— Тела… — вметна предупредително Данте.
Но тя не искаше да слуша предупреждения. Майка й не просто е била тук, в храма, но и е оставила нещо свое в трезорите му. Вероятно тестето на съдбата, което Тела трябваше да намери* Или нещо друго, с чиято помощ да разбере постъпките й.
— Какъв е дългът й? — попита тя. — Какво е оставила в трезора?
— Не мога да отговоря на тези въпроси — заяви Терон. — Но пръстенът може. Той има памет, която се активира с кръв. Ако наистина е бил притежание на майка ви, вашата кръв би трябвало да отключи видение, което ще покаже какво ни е обещала. Просто убодете пръста си с някой от острите ръбове на опала и нека капката кръв падне в купата.
— Тела… — изръмжа Данте. — Не мисля, че трябва да…