Тела отпусна глава на гърдите му. Беше толкова уморена. Уморена от игри и лъжи, от разбити сърца, от опитите да спаси себе си и майка си. Искаше да забрави за всичко. Може би бе затворила очи и бе заспала, или пък на него му бе отнело броени минути да я изнесе от парка. Така или иначе, когато отново чу тихия му глас, имаше чувството, че е минал само миг.
— Ще можеш ли да ходиш?
Тела успя да кимне и Данте внимателно я свали пред някакви тесни изронени стъпала, полазени от мъх и разкъсани паяжини. Руини, изоставени толкова отдавна, че дори насекомите си бяха тръгнали. Но и някак огрени от звездите. Тела погледна нагоре и видя, че са в края на искрящото бяло сърце, което Легендата беше запалил на небето.
— Какво е това място? — попита тя.
— Според старите легенди принадлежало на губернатор, който управлявал този район много преди Меридианната империя да се появи, по времето, когато орисиите владеели света. — Данте я поведе нагоре по стъпалата към руините на старо имение. Баба й Ана често казваше, че красотата се определя от костите на човека. Ако това важеше и за сградите, то скелетът на тази къща говореше за прежно великолепие.
Изронените колони и обраслите вътрешни дворове нашепваха за древно богатство, а напуканите статуи и избелелите стенописи по тавана — за вкус към изкуството. Само една реликва сякаш бе избегнала смъртоносната милувка на времето. Фонтан в средата на централния двор с формата на жена, облечена по подобие на Тела, с кана в ръцете, от която се лееше червена вода в басейна около глезените й.
— Казват също, че мястото е прокълнато — продължи Данте. — По време на едно от многобройните празненства, устройвани от губернатора, съпругата му открила, че е планирал да я отрови, за да се ожени за младата си любовница. Вместо да изпие отровата, съпругата добавила към нея три капки от своята кръв и я изляла като жертвоприношение към една от орисиите — Отровителя. Заклела се до края на живота си да му служи като придворна дама, стига той да й изпълни едно желание.
— Какво било желанието й?
— Не знаела коя е любовницата на мъжа й, но знаела, че е на празненството. Затова си пожелала съпругът й да помни единствено нея, съпругата.
— И какво станало после?
— Отровителят изпълнил желанието й. Мъжът изпил чаша омагьосано вино и забравил всички, които бил познавал през живота си, освен своята съпруга. — Данте погледна към статуята, която изливаше бездънната си кана.
— Това съпругата ли е? — попита Тела.
— Ако може да се вярва на историята. — Данте седна на ръба на фонтана и продължи да разказва под тихите звуци на леещата се вода: — Съпругата не останала доволна. Отровителят бил изтрил всички от паметта на мъжа й, а един губернатор е безполезен, ако познава единствено съпругата си. Веднага щом новината за недъга му се разпространила, хората го свалили от поста му и заплашили да ги изгонят от къщата. Затова, макар първата сделка да приключила зле, съпругата призовала отново Отровителя и го помолила да върне спомените на мъжа й. Той я предупредил, че ако го направи, съпругът й отново ще се опита да я убие. И все пак съпругата обещала да служи на Отровителя и след смъртта си, ако той й изпълни още едно желание. Поискала от него да заличи само един човек от спомените на мъжа си. Отровителят се съгласил, но отново я предупредил, че ще има последствия. Но жената държала да запази титлата и къщата си, другото не я интересувало.
— Май се сещам как завършва историята — подхвърли Тела.
— Искаш ли сама да я разкажеш? — предложи Данте.
— Не. — Тя приседна до него на фонтана. — Ти имаш глас на разказвач.
— Естествено.
— И си самовлюбен освен това. — Тела се наведе да го сръчка в ребрата, а Данте се възползва от възможността да я прегърне през кръста и да я придърпа към себе си.
Беше толкова топъл, човешки щит, който да я пази от останалия свят. Тела се сгуши в него, заслушана в гласа му.
— Отровителят върнал спомените на мъжа й. После казал на жената, че ако вземе кана с вода и я излее в басейна в средата на двора, водата ще се превърне във вино, което ще изтрие другата жена от спомените на съпруга й. Тя се подчинила, но докато изливала водата, която се превръщала във вино, самата жена започнала да се променя, вкаменявала се под погледа на съпруга си, който я гледал от един балкон. Бил си върнал спомените само от няколко часа, но те били достатъчни да призове на свой ред орисия.
— Значи той е пожелал съпругата му да се вкамени?
— Поискал смъртта й, но Отровителят вече й бил обещал, че ще запази къщата и титлата си, а орисиите винаги спазват обещанията си.