Обърнаха се да погледнат още веднъж вкаменената жена. Тя не изглеждаше гневна, нито приличаше на човек, който се бори с проклятие. Напротив, сякаш се забавляваше, изливаше омагьосаното вино като на шега.
— Говори се, че ако пиеш от този фонтан, ще забравиш онова, което искаш да забравиш — добави Данте.
— А аз реших, че ми разказваш историята с тази цел.
— Успях ли? — попита той.
— За кратко — призна Тела. Уви, този миг на забрава беше отминал. Тя потопи пръст във фонтана и течността се раздвижи в нюанси на горчиво бургундско. Би било толкова лесно да сложи пръста в устата си, да затвори очи и да заличи спомена за думите и постъпките на майка си.
Но дори да приемеше на доверие легендата, разказана й от Данте, не беше сигурна, че иска да забрави. Тела дръпна ръка и изтри омагьосаното вино в бялата си тога.
— Знаеш ли кое е най-тъжното в цялата история? Че е трябвало и сама да се досетя. Бях предупредена — каза тя. — Когато бях малка, видях бъдещето си. Принцът на сърцата беше в него. И оттогава знам, че съм обречена на несподелена любов. Не допусках никого до себе си, освен Скарлет, от страх, че ще ми разбие сърцето. И за миг не ми хрумна, че трябва да се пазя от собствената си майка. — Тела се закашля. Прозвуча като стон и като наранен смях. — Май са прави онези, които твърдят, че човек не може да промени съдбата си.
— Не го вярвам — заяви Данте.
— А в какво вярваш?
— Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си. Самата ти току-що каза, че си бягала от любовта, защото си вярвала, че не ти е писано да бъдеш обичана, а така сама си я отблъснала.
— Не само тази карта изтеглих. Изтеглих и Девичата смърт. Малко след това майка ми изчезна.
— Било е просто съвпадение. От малкото, което знам за майка ти, съдя, че тя е щяла да си тръгне, без значение дали си изтеглила онази карта, или не.
— Но… — Тела едва не му призна за Оракула и всичките му предсказания. Но дали картата наистина й беше показвала бъдещето, или я беше манипулирала през цялото време? Дали не беше използвала образи от възможни варианти на бъдещето не за да й помогне, а да я насочи към Джакс, така че той да освободи орисиите?
Смятала се бе за толкова смела, че дръзва да промени съдбата на майка си и сестра си. Ами ако годеникът на Скарлет е всъщност свестен човек? Ами ако Оракулът беше излъгал и за майка й? Беше я показал в килия и мъртва, но ако Тела не спечелеше Каравала, ако оставеше картите заключени в трезора под Храма на звездите, майка й нямаше да умре или да се озове в затвор. Просто щеше да си остане заключена в карта.
„Пада й се“ — каза си наум.
Сякаш прочел мислите й, Данте добави:
— Освен това не вярвам, че видяното днес доказва каквото и да било. Че майка ти не те е обичала, например. Стореното от нея изглежда ужасно, но да я съдиш само по него е същото като да прочетеш една страница от книга и да решиш, че знаеш цялата история.
— Смяташ, че е имала основателна причина да ме даде?
— Може би. Или просто ми се иска да вярвам, че е по-добра от собствената ми майка. — Каза го със същия небрежен тон, с който й бе разказал за татуировките си, за неща, случили се толкова отдавна, че вече нямат значение. Само че хората не татуираха по тялото си истории, за които не им пука, и Тела усещаше, че Данте още страда за майка си. Тя вече не беше част от живота му, но той още помнеше болката, която му е причинила.
Тела откри ръката му в тъмното. Някъде между Храма на звездите и това прокълнато имение отношенията им се бяха променили. Преди връзката им беше същата като Каравала. Игра. Но в мига, когато Данте я остави да стъпи на краката си в подножието на изронените стъпала, двамата сякаш прекрачиха в реалността. Когато му зададе следващия въпрос, Тела не се опитваше да разбере дали Данте е Легендата. Всъщност отчаяно се надяваше да не е.
— Какво е направила майка ти?
— Ами, да речем, че ме заряза в цирка.
— За Каравала ли говориш?
— По онова време още не беше Каравал, а само група бездарни изпълнители, които живееха в палатки и обикаляха континента. Хората все казваха, че майка ми е постъпила така за мое добро, но аз научих истината от баща си. Той пиеше много и една вечер ми обясни каква жена е била тя.
— Да не би да е била…
— Не е каквото си мислиш. Макар че бих я уважавал повече, ако е била проститутка. Спала с баща ми, за да открадне от него нещо, което бил намерил по време на пътуванията си. Прекарали заедно само една нощ и когато тя се върнала малко след моето раждане, за да ме остави при него, написала и писмо на съпругата му, подробно писмо, така че никога да не ме приемат пълноценно в семейството.