Какво бе правила сестра й с Джакс?
Е, Тела не беше сигурна, че младата жена, слязла от каретата, е Скарлет. Така и не беше видяла лицето й. Но познаваше сестра си, познаваше и Джакс и знаеше, че той е достатъчно долен да въвлече Скарлет в тази каша.
Тела изскочи от каретата си веднага щом тя допря земята и едва не си изкълчи глезена. Въпреки това хукна към изхода на гаража, ала не успя да догони сестра си.
— Бягаш от някого или гониш някого? — Принцът на сърцата се появи откъм каменната градина и застана на пътя й. Подхвърляше в ръка лъскава пурпурна ябълка. Както обикновено, не носеше сако и ризата му беше изгладена само наполовина, сякаш му е писнало и я взел от слугинята, преди тя да си е свършила работата. Панталоните му не бяха измачкани, но когато изгряващото слънце огря светлата им кожа, се откроиха петна, които много приличаха на пръски кръв.
Тела си пое дълбоко въздух в опит да успокои препускащото си сърце.
— Ти какво правеше със сестра ми?
— А ти да не би да ревнуваш?
— Не си в ред.
— Сериозно? — Джакс тръгна бавно между вкаменените слуги навътре в градината и Тела го последва.
— Нашата връзка не е истинска — изпъшка тя. — Как бих могла да ревнувам?
— Може би ти се иска да е истинска.
— Ласкаеш се.
— Само защото годеницата ми не ме ласкае достатъчно. — Тонът му беше небрежен, но Джакс не откъсваше погледа си от нея. Опря крак на една ужасена каменна статуя досами Тела. Измъкна кинжал от ботуша си и започна да бели ябълката, сякаш внезапно е изгубил интерес към разговора им.
— Още не си ми казал защо беше със сестра ми — настоя Тела. — Искам да стоиш далече от нея.
Джакс вдигна поглед от кинжала си.
— Тя дойде да ме търси.
— И защо ще прави такова нещо?
— Обещах й да не казвам.
Тела изсумтя.
— Не се дръж като почтен човек.
Джакс отхапа голямо парче от обелената ябълка.
— Само защото етичният ми кодекс се различава от твоя, не значи, че нямам морални задръжки.
— А може би е време да го преосмислиш — изтъкна Тела. — За повечето хора убийството е по-осъдително деяние от издаването на нечия тайна.
— Да съм убил някого, откакто ме познаваш? — Джакс прокара език по острите си бели зъби, преди да ги забие отново в ябълката. Лъскав сок, червен като кръв, потече от ъгълчетата на устата му. Подиграваше й се.
Държеше се небрежно и дори лекомислено, но беше пресметлив и самоуверен в най-висша степен. Сигурно гледаше на Тела точно като на ябълката си — нещо сочно, от което да отхапеш и после да захвърлиш.
Още една червена капка се стече по брадичката му и тя не издържа. Нахвърли се отгоре му. Изби ябълката от бледата му ръка. Опита се да го хване за гърлото.
Той стисна китките й моментално.
— Не можеш да ме убиеш.
— Но мога да опитам — изсъска Тела и го изрита.
Джакс избегна с лекота ритника.
— Напразно се мориш — каза спокойно той. — И без това изглеждаш изтощена. Пести си силите за играта довечера.
Тя продължи да рита.
Той все така избягваше без усилие ритниците й. Изглеждаше отегчен.
Ала Тела можеше да се закълне, че усеща как кръвта препуска по вените му и затопля ръцете му, които още я стискаха за китките. Правеше се на безразличен, но сърцето му биеше бързо като нейното.
Тела застина. Сърцето му биеше.
Тя залитна назад и Джакс я пусна.
— Имаш пулс.
— Не. Сърцето ми спря да бие отдавна. Явно ти не си в ред. — Гласът му беше по-студен от всякога, но не заличи ясния спомен за горещите му ръце върху китките й.
— Може да съм всякаква, но знам какво усетих — каза Тела.
„Само заради един човек сърцето му щяло да забие отново. Заради единствената му истинска любов. Казват, че целувката му е смъртоносна за всички, освен за нея, неговата единствена слабост…“
— Накарах сърцето ти да забие — изграчи Тела. Беше нелепо и безумно. Но и вярно, както подсказваше собственото й сърце, което биеше все по-бързо, вместо да се забавя. Туп. Туп. Туп. Туп. Туп. Туп. Никога не го беше усещала толкова силно. Така свободно. — Аз съм единствената ти истинска любов. Целувката ти не може да ме убие.
Джакс свъси още повече чело.
— Не трябва да вярваш на всяка история, която чуеш. Да ти изглеждам влюбен в теб?
— Винаги си ми изглеждал като чудовище, но това не значи, че легендата греши. — А и сигурно не беше задължително Тела да го обича на свой ред, за да е истинската му любов. Предвид че беше орисия и въплътено зло, Джакс едва ли разбираше и усещаше любовта като обикновените хора. Но всичко това нямаше значение. Важното бе, че като неговата истинска любов, Тела не можеше да пострада от целувките му. Вече нямаше нужда да печели играта, за да оцелее.