Отброявах минутите, за да се удържа да не припадна. Пет минути, десет минути, тридесет минути, час. Стъпките зад мен сега звучаха отдалечени, сякаш са тръгнали в посока, различна от моята. Понякога чувах странни шумове, нещо като клокочеща епруветка и въздишките от тръбите с пара — глътка въздух. Тя идваше и си отиваше. Два часа. Два часа и половина. Когато съзрях следващата стълба, която водеше до повърхността, реших да рискувам и да се изкатеря нагоре. Сега имаше голяма опасност да припадна. Нуждаех се от всичката останала ми сила, за да се издърпам обратно на повърхността. Намирах се в тъмна уличка. Когато успях да се съвзема, премигнах за да фокусирам замъгленото си зрение и да проуча обстановката.
Виждам Юниън Стейшън на няколко пресечки разстояние. Вече бях близо. Тес ще бъде там и ще ме чака.
Още три пресечки. Още две.
Остава ми само още една пресечка. Не можех да издържа повече. Намерих едно тъмно място в уличката и рухнах на земята. Последното нещо, което видях, бе силуетът на някакво момиче в далечината. Тя може би вървеше към мен. Свих се на кълбо и започнах да губя съзнание.
Преди да припадна, осъзнах, че медальонът вече не е окачен на врата ми.
Джун
Все още помня деня, в който брат ми пропусна церемонията си по стъпване в длъжност в армията на републиката.
Един неделен следобед. Горещ и противен. Кафяви облаци покриваха небето. Аз бях на седем години, а Метиъс — на деветнадесет. Моето бяло овчарско кученце Оли спеше върху хладния мраморен под на апартамента ни. Лежах в леглото с треска, докато Метиъс седеше до мен с набръчкано от притеснение чело. Навън можехме да чуем по високоговорителите да звучи републиканската национална клетва. Когато стигнаха до частта, в която се споменава нашият президент, Метиъс се изправи и отдаде чест в посока към столицата. Нашият прославен Електор Примо току-що бе приел да изпълнява президентската длъжност за още четири години. Това щеше да бъде неговият единадесети пореден мандат.
— Нали знаеш, че не е нужно да седиш тук, при мен — казах му аз, след като клетвата приключи. — Отивай на церемонията си по стъпване в длъжност. Аз, така или иначе, съм болна.
Метиъс ме игнорира и постави нова хладна кърпа на главата ми.
— Така или иначе, ще встъпя в длъжност — заяви той. Нахрани ме с парче пурпурен портокал. Спомням си как го наблюдавах, докато ми белеше този портокал — разряза една дълга линия по кората му, след което извади целия плод наведнъж.
— Но ние тук говорим за командир Джеймсън — премигнах през подути очи аз. — Тя ти направи услуга, като не те назначи на бойния фронт… ще бъде недоволна, че си пропуснал церемонията. Няма ли да го отбележи в досието ти? Нали не искаш да бъдеш изритан като уличен престъпник.
Метиъс ме чукна неодобрително по носа.
— Недей да наричаш така хората, Джун, мое майско бръмбарче. Грубо е. А и тя не може да ме изрита от патрула си, защото съм пропуснал церемонията по встъпване в длъжност. Освен това — добави той с намигане, — винаги мога да проникна в базата с данни и да изчистя досието си.
Ухилих се. Един ден аз също исках да встъпя в длъжност в армията, облечена в тъмната униформа на републиката. Може би дори щях да имам достатъчно късмет да бъда под командването на именит командир, както бе станало с Метиъс. Отворих уста, за да може той да ми даде още едно парче портокал.
— Не трябва да ходиш в сектор Батала толкова често. Може би тогава ще намериш време да си хванеш приятелка.
Метиъс се изсмя.
— Нямам нужда от приятелка. Имам си малка сестричка, за която трябва да се грижа.
— Хайде де. Някой ден ще си хванеш приятелка.
— Ще видим. Предполагам, че съм си и малко придирчив.
Направих пауза, за да погледна брат си право в очите.
— Метиъс, майка ни грижеше ли се за мен, когато бях болна? Правеше ли подобни неща?
Метиъс се пресегна, за да отметне пропитите с пот кичури коса от лицето ми.
— Не бъди глупава, Джун, мое майско бръмбарче. Разбира се, че мама се грижеше за теб. И го правеше много по-добре от мен.
— Не. Ти се грижиш най-добре за мен — измънках аз. Клепачите ми натежаха.
Брат ми се усмихна.
— Мило е, че казваш това.
— Нали няма и ти да ме изоставиш? Ще останеш ли с мен по-дълго, отколкото мама и тате?
Метиъс ме целуна по челото.