Выбрать главу

Когато вниманието ми отново се върна към прозореца, видях част от центъра, който се намира в Батала. Всички светлини в този военен сектор бяха включени. Кулата на болницата се извисяваше само на няколко пресечки.

Томас забеляза, че проточвам врат, в опит да намеря по-добра гледка.

— Почти стигнахме — каза той.

Когато се приближихме, видях пресечените линии от жълта лента, които обграждат долната част на кулата, групите войници от градски патрули с червени нашивки на ръкавите като Метиъс, както и няколко фотографа, патрулна полиция, черните микробуси и медицинските камиони. Оли изскимтя.

— Предполагам, че не са хванали виновника — обърнах се към Томас.

— Как разбра?

Кимнах към зданието.

— Това наистина е впечатляващо — продължих аз. — Който и да е бил, е оцелял след скок от два етажа и половина и все още е имал достатъчно сили, за да избяга.

Томас погледна към кулата и се опита да види това, което виждах аз — счупения прозорец на стълбището на третия етаж, оградената с лента секция точно под него, войниците, които претърсват страничните улички, липсата на линейки.

— Не сме го заловили — призна той след миг. Смазката от пушката върху челото му придаде объркано изражение. — Но това не значи, че по-късно няма да открием тялото му.

— Ако досега не сте го намерили, няма и да успеете.

Томас отвори уста, за да каже нещо, след което се отказа и отново се концентрира върху пътя. Когато най-накрая джипът намали скорост и спря, командир Джеймсън се откъсна от групата пазачи и закрачи към вратата на колата.

— Съжалявам — внезапно се обърна към мен Томас.

За кратко бях пронизана от чувството на вина за това, че съм толкова нелюбезна, и реших да му кимна в отговор. Баща му беше портиер в нашия жилищен небостъргач, преди да умре, а покойната му майка — готвачка в началното ми училище. Метиъс бе този, който препоръча Томас, който имаше висок резултат на изпитанието, да бъде назначен в престижните градски патрули, въпреки скромния му произход. Така че той сигурно се чувстваше толкова смутен, колкото и аз.

Командир Джеймсън дойде до вратата на колата и почука два пъти по прозореца, за да привлече вниманието ми. Тънките й червени устни бяха гневно свити, а в нощта кестенявата й коса изглеждаше тъмнокафява — почти черна.

— Размърдай се, Ипарис. Времето ни притиска. — Очите й се стрелнаха към Оли на задната седалка. — Това не е полицейско куче, хлапе.

Дори в този момент държанието й бе непоколебимо.

Излязох от джипа и пъргаво й отдадох чест. Оли слезе и застана до мен.

— Повикали сте ме, командире — заявих.

Командир Джеймсън не си даде труд да отвърне на поздрава ми. Тя се обърна и тръгна в друга посока, а аз бях принудена да я настигна и да вървя бързо до нея, като се мъча да не изоставам.

— Брат ти, Метиъс, е мъртъв — каза тя. Гласът й не се промени. — Както разбирам, ти почти си приключила обучението си за агент, нали така? И вече си изкарала всичките курсове по проследяване?

Положих усилие да си поема дъх. Второ потвърждение за смъртта на Метиъс.

— Да, командире — успях да отвърна.

Отправихме се към болницата. Чакалнята бе празна — извели бяха всички пациенти, а пазачите бяха групирани близо до входа на стълбището — оттам вероятно започва зоната на местопрестъплението. Командир Джеймсън гледаше право напред, а ръцете й бяха сключени зад гърба.

— Какъв беше резултатът ти от изпитанието?

— Хиляда и петстотин, командире.

Всички в армията знаеха резултата ми. Но на командир Джеймсън й харесваше да се преструва, че не знае или не й пука.

Тя не спираше да върви.

— А, точно така — каза тя, сякаш го чуваше за първи път. — В крайна сметка може и да се окажеш полезна. Вече се обадих в „Дрейк“ и им казах, че си освободена от по-нататъшно обучение. Ти, така или иначе, почти си привършила с курсовия си проект.

Намръщих се.

— Командире?

— Оттам получих пълна справка за оценките ти. Перфектни резултати… ти вече си изкарала повечето от курсовете, и то само за половината време на следването, нали? Те също така ми казаха, че създаваш доста проблеми. Вярно ли е?

Не можех да разбера какво искаше от мен.

— Понякога, командире. Неприятности ли имам? Да не са ме изключили?