Командир Джеймсън се усмихна.
— Едва ли. Дипломирали са те по-рано. Последвай ме — искам да видиш нещо.
Исках да попитам за Метиъс, за това какво се е случило тук, но леденото й поведение ме спря.
Движехме се надолу в някаква зала на първия етаж, докато не достигнахме аварийния изход в самия й край. Там командир Джеймсън даде знак на войниците, които охраняваха вратата, да се отдръпнат и ме изведе през нея. Сподавено ръмжене тътнеше в гърлото на Оли. Излязохме на открито, този път откъм задната част на постройката. Осъзнах, че сега се намираме от вътрешната страна на ограденото с жълта лента пространство. Голям брой войници стояха на групи около нас.
— Побързай — обърна се отсечено към мен командир Джеймсън.
Ускорих темпо. Миг по-късно осъзнах какво иска да ми покаже тя и накъде вървим. Не много далеч пред нас имаше обект, покрит с бял чаршаф. Метър и осемдесет, човек, краката и крайниците изглеждаха непокътнати под покривката, определено не се бе свлякъл естествено по подобен начин, така че някой трябва да го е положил в тази позиция. Разтреперих се. Когато погледнах надолу към Оли, видях, че козината по гърба му е настръхнала. Викнах го няколко пъти, но той отказа да се приближи повече и аз бях принудена да последвам командир Джеймсън и да го оставя зад себе си.
Метиъс ме целуна по челото. „Ще остана с теб завинаги, хлапе, докато не ти омръзне да ме виждаш.“
Командир Джеймсън спря пред белия чаршаф, след което се наведе и го отметна настрана. Гледах втренчено мъртвото тяло на войник, облечен в черна униформа, от гърдите му все още сгърчеше нож. Тъмна кръв е изцапала ризата, рамената, ръцете му, както и вдлъбнатините по дръжката на ножа. Очите му вече са затворени. Коленичих пред него и отметнах кичури черна коса от лицето му. Бе странно. Не можех да възприема детайли от обстановката. Все още не усещах нищо друго, освен тази дълбока скованост.
— Кажи ми какво може да се е случило тук, кадет — поиска да узнае командир Джеймсън. — Считай това за изненадващ тест. Самоличността на този войник трябва да те мотивира да се справиш.
Дори не потрепнах от язвителността на думите й. Детайлите започнаха да нахлуват в главата ми и аз заговорих:
— Който и да го е убил, използвайки този нож, или го е намушкал от близка дистанция, или разполага с ръка, която мята с невероятна сила. Десничар. — Прокарах пръсти по покритата с кръв дръжка. — Впечатляващ прицел. Ножът е част от чифт, нали? Виждате ли тази шарка, изрисувана в долната част на острието? Тя свършва внезапно.
Командир Джеймсън кимна.
— Вторият нож е забит в стената на стълбището.
Погледнах към тъмната уличка, накъдето сочеха краката на брат ми, и забелязах капака на шахтата на няколко метра разстояние.
— Ето, оттук се е измъкнал. — Прецених посоката, в която капакът на шахтата е завъртян. — Той също така е и левичар. Интересно. Служи си еднакво добре и с двете ръце — амбидекстър е.
— Моля, продължавай.
— Оттук канализационните канали ще го отведат по-навътре в града или на запад към океана. Той ще избере града — вероятно е тежко контузен и няма избор. Но сега е невъзможно да бъде проследен точно. Ако е достатъчно разумен, ще е преминал през половин дузина разклонения там, долу, газейки в канализационната вода. Не се е допирал до стените. Няма да ни остави нищо, по което да го проследим.
— Ще те оставя тук за малко, за да си събереш мислите. След две минути ще се срещнем на стълбището на третия етаж, за да освободиш място за фотографите. — Преди да се обърне, тя хвърли един бърз поглед към тялото на Метиъс… за един кратък миг лицето й омекна. — Какъв добър войник, каква загуба само.
След което поклати глава и си тръгна.
Наблюдавах я, докато върви. Останалите около мен стояха настрана, очевидно изпитваха силно желание да избягнат един неудобен разговор. Отново погледнах към лицето на брат ми. За моя изненада той изглеждаше смирен. Кожата му бе с бронзовокафяв цвят, а не блед, както предполагах. Част от мен очакваше очите му да трепнат, устата му да се усмихне. Частици изсъхнала кръв се посипаха върху ръцете ми. Когато се опитах да ги изчеткам, те полепнаха по кожата ми. Не зная дали тази случка бе причината гневът ми да се отключи. Ръцете ми започнаха да треперят толкова силно, че ги притиснах до дрехите на Метиъс в опит да спра тремора. От мен се очакваше да анализирам местопрестъплението… но не можех да се концентрирам.