Съединените американски щати отново бяха в безопасност.
Заплахата беше ликвидирана. Справедливостта беше възтържествувала. Всичко беше наред, с едно-единствено изключение.
Той отново се загледа в дъжда навън. И се запита дали някога ще види Касиопея Вит отново.
Благодарности
Благодаря на Джина Сентрело, Либи Макгуайър, Ким Хоуви, Синди Мъри, Дженифър Хърши, Деби Ейръф, Карол Лоуенстийн, Мат Шуорц, Скот Шанън и всички от отделите за художествено оформление, реклама и продажби. Екипът на издателство „Рандъм Хаус“ — най-добрите в този бизнес.
Благодаря на Март Тавани и Саймън Липскар — за поредната страхотна работа.
И няколко специални благодарности: на Грант Блекуд, фантастично талантлив романист, който ми помогна за сюжета; на Мерил Мос и нейния невероятен екип за връзки с обществеността (особено Деб Зипф и Джери-Ан Гелър); на Джесика Джонс и Естър Гарвър, които продължават да правят така, че „Стив Бери Ентърпрайсиз“ да върви както трябва; на Джон Коул от Конгресната библиотека, който ми организира едно вдъхновяващо посещение; и на Джон Бъсби от Де Мойн, който ми показа Сейлсбъри Хаус. Специална благодарност и на Шона Съмърс, една чудесна редакторка от „Рандъм Хаус“, която ми помогна за всички неща, свързани с мормоните (но ако все пак са останали някакви грешки, те са лично мои).
И както винаги, на съпругата ми Елизабет — най-специалната от всички.
Посвещавал съм книги на родители, деца, внуци, една леля, стария ми писателски кръжок, редактора си, литературните си агенти и партньорите си в бизнеса. Когато с Елизабет се оженихме, в комплекта влизаше и Огъстъс Илай Райнхард IV. Тогава той беше на четири години. Сега вече е тийнейджър. Илай боготвори майка си и баща си. Но аз се надявам, че в сърцето му има малко място и за мен. Точно както и Котън Малоун, аз не съм най-любвеобилният човек на света.
Но това не означава, че не можем да обичаме.
Така че този роман е за Илай.
Бележка на автора
Докато пишех тази книга, двамата с Елизабет посетихме различни места, свързани с нея. Вашингтон, окръг Колумбия. Де Мойн, щата Айова. Солт Лейк Сити, щата Юта. И Залцбург в Австрия.
Сега е моментът да разделя действителността от въображението.
Срещата между Ейбрахам Линкълн и съпругата на генерал Джон Фримонт, описана в Пролога, наистина се е състояла. Мястото (Червената стая в Белия дом) е истинското, а по-голямата част от диалога помежду им е възстановена от исторически свидетелства. Генерал Фримонт наистина е превишил правомощията си и Линкълн в крайна сметка го е освободил от поста му. Репликата на Линкълн към Джеси Фримонт, с която й казва какво възнамерява да направи по отношение на освобождаването на робите и запазването на съюза, е взета дословно от едно негово писмо до Хорас Грийли, главния редактор на „Ню Йорк Трибюн“, публикувано през 1862 г. Бележката от Джеймс Бюканън и документът от Джордж Вашингтон, които чете Линкълн, са измислени от мен — макар че Бюканън наистина е твърдял, че може да е последният президент на Съединените щати.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни играе основна роля в тази история. Това е една дълбоко американска религия — родена, отраснала и подхранвана тук. Тя е единствената религия, която приема Конституцията на САЩ за част от своята философия (Глава 35, 37). Няма никакво съмнение, че мормоните са изиграли важна роля в американската история, а Църквата им вече има 14 милиона последователи в целия свят. Те буквално са създали и построили щата Юта.
В романа термините „мормони“ и „светии“ се използват като синоними. В миналото думата „мормон“ е смятана за обидна, защото е използвана единствено от хората, които са преследвали тази Църква през XIX в. Вече не е така и „мормон“ се смята за съвсем приемливо название. Въпреки това направих така, че набожните вярващи като Роуан и Саласар да се придържат към термина „светии“, когато говорят за своите братя. В последно време широко се използва модерното съкращение СПД (светии от последните дни), но аз реших да не го употребявам в книгата. Освен това водачът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни може да се нарича както председател, така и пророк. Реших да се придържам към второто, за да не създавам объркване.