От апостолите на Църквата се очаква да се посвещават изцяло на религиозните си задължения. Въпреки това Тадеъс Роуан си е останал и американски сенатор. Макар че това е необичайно, все пак има прецедент. Рийд Смут (Глава 11) е заемал едновременно длъжностите на апостол и сенатор в началото на XX в.
Изкуплението с кръв, описано за пръв път в Глава 2, преди е било част от живота на мормоните — или поне идеята за него. Изкуплението с кръв е естествен отговор на насилието, на което са били подложени първите вярващи. Дали е било практикувано в действителност, си остава спорен въпрос. Едно е сигурно — както идеята за него, така и евентуалното й прилагане отдавна са изчезнали и вече не са част от мормонската теология. Същото важи за данитите (Глава 8) — организация, която отдавна не съществува. Цитатът от Сидни Ригдън в Глава 8 е бил коректен за времето си, но не и днес. Множествените бракове са официално прекратени от Църквата на 25 септември 1890 г. (Глава 18, 55).
През целия роман Хосепе Саласар е посещаван от ангел, който е част от болното му въображение. Почти всичко, казано от ангела, е взето от мормонската доктрина, речи и проповеди от XIX в. и, подобно на идеята за кръвното изкупление и данитите, отразява враждебността на света, в който са живели тези хора. Нито една част от тези вярвания не е актуална в днешно време. Ангелът Морони обаче си остава център на мормонската теология (Глава 39).
Националният парк „Зайън“ (Глава 3) е описан точно. Легендата за изгубените каруци е част от мормонската митология (Глава 11), но не е открита и следа от тях. Мормонската война от 1857 г. наистина се е състояла и Линкълн действително е сключил споразумение с Бригъм Йънг (както се разказва в Глава 9). Думите му са цитирани точно. И двете страни са уважили това споразумение. Законът „Морил“ срещу полигамията от 1862 г. никога не е прилаган, а мормоните не са участвали в Гражданската война. Предполагаемите гаранции за това споразумение са измислени от мен.
Описаните места в градовете Копенхаген, Калундборг и Залцбург и щатите Айова, Вашингтон и Юта наистина съществуват. Почитателите на приключенията на Котън Малоун може би ще разпознаят ресторанта „Кафе Норден“ (Глава 10), който се намира на площад „Хьобро“ в Копенхаген. Резиденцията на вицепрезидента на територията на военноморската обсерватория изглежда точно така, както е описана (Глава 25). Хотел „Монако“ в Солт Лейк Сити (Глава 26) и хотел „Мандарин Ориентал“ в столицата (Глава 38) са прекрасни места.
Мормонският храм във Вашингтон, окръг Колумбия, е забележителност на щата Мериленд (Глава 50, 59). Храмът в Солт Лейк Сити (описан в Глава 14) е легендарен монумент, както и площадът около него (Глава 61). Песента, цитирана в Глава 11, е истинска, както и местожителството на пророка в Солт Лейк Сити.
Летописният камък (споменат в Глава 14) беше изваден от храма в Солт Лейк Сити през 1993 г. В него имаше различни артефакти, оставени там от Бригъм Йънг през 1867 г. Предметите, описани в Глава 14, наистина съществуват, с изключение на добавеното от мен послание от Йънг. Историята отбелязва, че пророк Джоузеф Смит за пръв път е видял златните плочи в каменна кутия. На 2 октомври 1841 г. Смит е положил оригиналния ръкопис на „Книгата на Мормон“ в основите на хотел „Нову“. Това, което е направил Бригъм Йънг — да запечата артефакти, документи и златни монети в камък — се е превърнало в традиция (Глава 70), спазвана в храмовете в целия свят. Затова беше логично да направя така, че гаранцията на Линкълн да бъде запечатана в камъка, който Йънг е дарил за паметника на Вашингтон (Глава 70). Това дарение и сега е там, на стълбищната площадка от вътрешната страна на паметника, на около шейсет метра височина.
Убийството на Джоузеф Смит и брат му на 27 юни 1844 г. е исторически факт (Глава 16). Едуин Ръштън също е истински, както и неговият дневник. Пророчеството за Белия кон, цитирано в романа (Глава 17, 18) едно време е било част от мормонския фолклор. Никой не знае кога е записано за пръв път, но повечето специалисти са съгласни, че това се е случило далеч след като Джоузеф Смит го е произнесъл през 1843 г. Текстът в Глава 17 е цитиран от дневника на Ръштън, датиран от деветдесетте години на XIX в. Самото пророчество е толкова точно и подробно, че наистина предизвиква съмнение дали не е допълнено след описаните в него събития. Във всеки случай, то е отхвърлено от Църквата в началото на XX в. (Глава 52), макар че продължава да се споменава в различни мормонски текстове.