Цитатът от Бригъм Йънг в Глава 51 — „Ще бъде ли унищожена Конституцията? Не. Тя ще бъде съхранена от този народ, и по думите на Джоузеф Смит, «ще дойде време, когато съдбата на нацията ще виси на косъм. И в този съдбовен миг този народ ще се възвиси и ще я спаси от заплахата за пълно унищожение»“ — е действителен. Както и пророчеството на Джон Тейлър, изречено през 1879 г. (Глава 51), което също е невероятно достоверно.
Оригиналното издание на „Книгата на Мормон“ от 1830 г., описано в Глава 20, 30, е рядко и ценно. Изданието от 1840 г., което се намира в библиотеката (Глава 41), наистина е там. Линкълн си остава първият (и единствен) президент, който е прочел този екземпляр, и заемната бележка за книгата, от която се разбира кога е била у него (спомената в Глава 41), наистина се пази в архивите на Конгресната библиотека. Всички ръкописни бележки, добавени към тази книга, са измислица, но откъсите, цитирани в Глава 43, са действителни. Посещението на Джоузеф Смит при президента Мартин ван Бюрен се е състояло така, както е описано (Глава 21).
Залцбург е прекрасен град. Хотел „Голденер Хирш“ посреща гости от векове насам (Глава 27), а над него наистина е надвиснала като страж крепостта „Хьоензалцбург“ (Глава 30). Гробището „Свети Петър“, катакомбите и параклисът на света Гертруда са точно представени (Глава 34, 37), както и възвишението Мьонксберг (Глава 48). „Доротеум“ (Глава 20, 30) е реално съществуваща европейска аукционна къща с богати традиции.
Мери Тод Линкълн е понесла множество тежки удари от съдбата. Тя е изгубила почти всичките си деца и съпруга си, отнесени преждевременно от смъртта. Нейното писмо от Глава 28 не съществува наистина, но стилът му е почерпен от действителната й кореспонденция. Часовникът на Линкълн (както е описан в Глава 47) е изложен в Националния музей за американска история „Смитсониън“. Надписът, гравиран от вътрешната му страна, беше открит след отварянето на часовника през 2009 г. Вторият часовник е измислен от мен. Сградата на Сейлсбъри Хаус в Де Мойн, щата Айова, е достоверно описана — като местоположение, географски особености и обзавеждане (Глава 53, 58). Добавил съм единствено пристройката в градината. Имението Блеър Хаус във Вашингтон, окръг Колумбия, съществува, както и салонът с портрета на Линкълн (Глава 55, 60).
Ричард Никсън наистина е провел среща с водачите на Мормонската църква през юли 1970 г. (Глава 31). Тя няма прецедент в американската история — с продължителност трийсет минути зад затворени врати. И до днес никой не знае за какво са разговаряли участниците в нея, а вече нито един от тях не е между живите.
Имението в Монпелие, храмът в градината и подземието са истински (Глава 33, 35, 40, 42). Подземието наистина е запечатано и аз не успях да намеря нито една снимка, която да показва вътрешността му. Затова не ми беше трудно да измисля римските цифри, изписани вътре.
Златната мина на Роудс и досега е част от мормонската традиция. Историята й, нейното откриване и използване са достоверно предадени в Глава 61. С тази мина са свързани толкова много легенди, че е трудно да се каже дали в тях има зрънце истина. Картата в Глава 18 е една от безброй версии на „истинската“. Историята за това, как Бригъм Йънг е претопил цялото злато на мормоните и го е изпратил на запад, в Калифорния (Глава 61), за да бъде на сигурно място, е действителна. Онези 22 каруци наистина са изчезнали. В тази книга аз събрах историята на мината на Роудс с историята за изгубеното мормонско злато и предложих хипотезата, че Бригъм Йънг просто е конфискувал това богатство и го е въвел обратно в икономиката на общността (Глава 61), като е използвал мината за прикритие. Това ми се струва логично, но няма начин да се докаже. Златни монети като онази, описана в Глава 61, наистина са били сечени и продължават да се срещат и до днес. Мястото, наречено „Фалта Нада“, е изцяло моя измислица.
Тази книга се занимава с възможността за отцепване — въпрос, по който Конституцията на САЩ мълчи. Никъде не се споменава нищо за условията, при които един щат може да напусне Съединените щати. Общоприетият архив за конституционния конвент е книгата на Джеймс Мадисън „Записки от дебатите на федералния конвент от 1787 г.“. Изказванията, цитирани в Глава 46, са взети от неговите бележки. Текстът в тях отговаря на истината на 90 процента — единствената добавка от мен са коментарите за евентуално напускане на съюза.