Спря за миг и се загледа нагоре. Никога не бе стигал толкова далече на север, тази планинска верига бе като някакъв далечен декор за неговата война.
Хакакса, предният му съгледвач, се беше смъкнал на колене, Сугама бе клекнал до него. Щом Асаяга се приближи, Хакакса вдигна глава.
— Превалът е още малко напред.
— Ха, превалът! — изсумтя Тасему. — При прохода ще имат нещо.
Асаяга кимна. Отново погледна назад. Хората му се тътреха, упорито стиснали зъби.
— Пет минути почивка — нареди Асаяга. — Отивам да огледам напред.
Тасему килна глава и го изгледа със здравото си око.
— Не. Ние със Сугама.
Погледна го отново с надежда, но Асаяга го пренебрегна. Не. Нож в гърба нямаше да има.
— Аз и Сугама — каза тихо Асаяга и продължи напред. Чуваше зад себе си тежкото дишане на мъчещия се да не изостане Сугама.
Снежната виелица от север ги биеше в лицата. Той чуваше стенещия в кривите дървета от двете страни на прохода вятър.
Вдигна ръка на Сугама да спре, обърна се и докосна с пръсти носа си. Ноздрите му се разшириха. Сугама се закова на място, погледна го с любопитство, после разбра какво му показва, подуши въздуха и се ококори.
„Добре. Нека се научи, че тук трябва да използва всичките си сетива.“
Асаяга отби от пътя и тръгна предпазливо напред. Пътят зави и сърцето му замръзна. Сугама се промъкна до него и от устата му се изтръгна отчаяна въздишка.
Асаяга се взря напрегнато в стената отпред. Проходът през планинското било минаваше през процеп, скалните стени бяха почти отвесни на над сто стъпки височина от двете страни. Проходът бе преграден с каменна стена, висока десет стъпки, с груба дървена порта в центъра. Зад стената се виждаше проход, вероятно на гарнизонна постройка. Той въздъхна наум, щом си помисли за удобствата, които сигурно се криеха вътре.
Не виждаше никого, но димът, виещ се от покрива, издаваше всичко. Толкова далече на север гарнизонът трябваше да е на моредел.
— Можем ли да го заобиколим? — попита шепнешком Сугама.
Асаяга поклати глава.
— Няма да ни стигне времето. Не знаем колко близо са преследвачите ни — кралските войници може и да са ни спечелили време, но не знаем колко. Ако се опитаме да прехвърлим планината без път, моределите ще ни унищожат. Ще минат през прохода, ще ни пресрещнат…
— Но ако нападнем и онези след нас, от Кралството или моредел, ни настигнат, също сме обречени.
Асаяга се усмихна насила.
— Взимаме укреплението и го държим. После оставяме кучите синове от Кралството да седят отвън, докато Тъмните братя се изкачат дотук и ги избият. С четиридесет добри бойци мога да го държа срещу триста или четиристотин. А освен това вътре е топло — добави той. — Трябва ни отдих, топла храна и място, където да се подсушим.
Думите му заглъхнаха, щом зърна някакво движение по стената. Часови, с наметало, заметнато над главата, надникна за миг от зъберите. Асаяга усети, че часовият гледа право към него, и замръзна. Накрая главата се скри.
Асаяга тръгна надолу по пътеката, Сугама вървеше след него.
— Защо ме удари там, отзад — изсъска Сугама. Едва дишаше. Асаяга забави крачка, докато се изравнят, и го изгледа сурово.
— Ако държиш на дуел точно сега, моментът е адски неподходящ. Не му е сега времето за цуранска чест. Нито за Голямата игра, жалко пале на Минванаби. Сега е време само за оцеляване. Ако умрем, няма да мога да се върна у дома и да видя по-малкия си брат пораснал, а ти няма да можеш да служиш на господарите си. Мъртъв, никой от двама ни няма да може да служи. Разбираш ли?
Ядът на Сугама бавно затихна и той се огледа. Като че ли едва сега осъзна колко чужд е този свят, колко далече са от дома и колко дребнави изглеждат в този момент неща като фамилна чест и политика. Асаяга знаеше също така, че Сугама никога в живота си не е преживявал такъв студ.
— През нощта ще стане още по-студено. Толкова студено, че ако заспиш, ще умреш.
Сугама най-сетне кимна.
— Добре — продължи Асаяга. — Трябва ми помощта ти, за да поведем хората. Ако искаме да оцелеем, никой не може да оспорва заповедите ми. Който се поколебае, който погледне към мен или Тасему, за да разбере дали трябва да се подчини на теб, може да причини смъртта на всички ни. Искам да ме следваш във всичко това, все едно че съм Господарят на твоя дом. Ако оцелеем и се върнем живи у дома, можем да решим този проблем както пожелаеш. Ще приема публичен дуел или можеш да се върнеш при Минванаби и да ги помолиш да изпратят убиец, който да се справи с мен. Каквото продиктува честта ти. Но ще направя всичко, за да се върнеш у дома без никакви пречки, стига да служиш на хората, които ни се подчиняват сега.