Корвин взе горещата още кама в дясната си ръка, опря върха й в крака на ранения срещу раната, заби острието до средата и го завъртя.
Раненият изохка. Ричард погледна в очите му и видя, че съзнанието му се връща: зениците на цуранина се бяха разширили.
— Дръж го здраво! — изръмжа жрецът.
Стисна стрелата с лявата си ръка и започна да я бута, като в същото време издърпваше камата. След миг върхът на стрелата щръкна от прореза.
Раненият изкрещя и започна да се дърпа, но Ричард го стисна здраво и замърмори:
— Стига де, стига, ще се оправиш.
— По дяволите, отче, ще му изтече кръвта! — извика Грегъри.
— Млъкни. Дай ми ножа от огъня! Бързо!
Жрецът продължи да бута стрелата през раната, измъкна я и я хвърли настрана. Взе отново камата си, сряза по-широко изходната рана и я разтвори с помощта на една от скобите. Посочи на другаря на ранения да държи скобата, взе пинсетите, бръкна в раната и издърпа артерията, от която бликаше кръвта.
— Не е главната, слава на Богинята — въздъхна той, докато Грегъри, коленичил до него, му подаваше току-що извадената от огъня нажежена кама — около дръжката й бе увито парче тлеещо платно.
Жрецът я взе, изруга, понеже си опари пръстите, и бързо опря острието до артерията. От раната със съсък изригна облак кипнала кръв.
Мъжът се загърни, опита се да изрита, но Ричард го държеше здраво. И усети, че незнайно защо е започнал да плаче.
„Това е цуранин, по дяволите!“ И за миг изпита гняв към пришълеца — но продължаваше да го стиска здраво и да се опитва да го успокои.
— Почти приключихме — заяви жрецът.
Извади горещата кама, завъртя я и обгори изходната рана. Накрая извади от котлето преварените превръзки, затъкна и двете рани и плътно превърза крака.
— Ще го закърпя по-късно. Нека да постоят отворени, за да мога бързо да бръкна, ако пак закърви.
Цялата операция бе продължила не повече от две минути. Жрецът се отпусна, после хвана ръката на цуранина, който му бе помогнал, и я притисна над раната, за да забави кървенето.
— Добре, Ричард. Добре се справи, синко.
Разтреперан, Ричард погледна цуранина. Видя сълзите в очите му и едва сега осъзна колко млад е врагът му: почти колкото него и кралския войник със счупения крак. Цуранинът явно се мъчеше да се овладее, гледаше го объркано, със смесица между благодарност и омраза.
Жрецът коленичи, каза тиха молитва, благослови е жест раната и накрая леко докосна с длан челото на ранения.
После избърса изстиналите вече ками, прибра си инструментите и вдигна стрелата, цялата плувнала в кръв и с късчета месо по шиповете, огледа я и въздъхна:
— Зло оръжие. Но костта поне не беше строшена. Може и да се оправи.
Хвърли стрелата настрана. Всички се бяха смълчали и го гледаха.
— Дал съм обет да лекувам. Все едно кого. — Погледна Ричард. — А ти се държа храбро, момче.
Цуранският щурмови командир се приближи, поклони се на жреца и каза нещо. Корвин се обърна към Грегъри и той преведе:
— Каза, че раненият, Осами, вече има дълг към теб и кланът трябва да го зачете. Ако се бием и не те убият, ще трябва да те вземат за роб. Тъй че ако се бием, ще те оставят да си идеш, преди да ни избият всичките, за да не се налага да те пленяват или убиват.
Корвин помълча за миг, след това се изкиска.
— По дяволите! Кажи му, че според мен всички сте луди. Като се избиете един друг, ще ви прибера всичките пари и каквото там използват цураните, и ще ги смятам за дарение за ордена ми.
Грегъри преведе и този път се засмя цуранинът. Всички се поотпуснаха. Горянинът се наведе до Корвин и посочи кожения пакет.
— Хирург ли си?
Жрецът сви рамене.
— Чиракувах известно време при един.
— Какво стана? — попита Ричард. — Монашеското призвание?
— Не, това дойде по-късно — отвърна отчето. — Бях наемник известно време.
Грегъри си спомни колко уплашен беше жрецът при първата им среща и едва скри изненадата си.
— Наемник?
Корвин кимна.
— Не всички наемници носят меч, горянино. С меч или лък не мога да боравя. Изкарвах си поминъка при рота инженери, които правеха обсадни машини. Дай ми двама души с брадви и за по-малко от час ще ти направя от един дънер таран, който ще разбие ей оная каменна стена за няма и десет минути. А за шест часа ти я събарям цялата. — Замълча умислено. — Повечето битки съм ги гледал отдалече, макар че няколко пъти ми е припарвало отблизо, докато се опитвах да срина някоя и друга стена. — Видя изненаданата физиономия на Грегъри и се усмихна. — Бях и доста добър сапьор, също така. — Въздъхна и усмивката му се стопи. — А и доста опит съм понатрупал в опазването на живота на хората, повярвай ми. — Стана, Грегъри стана заедно с него. — После ми дойде призванието и влязох в храма.