— Никога не се колебай, момче.
Превит на две, Ричард вдигна глава. Грегъри стоеше до него — оглеждаше бдително пътя. Беше довършил жертвата си за секунди и вместо да му помогне, просто си беше стоял настрана, за да види как ще се справи. Ричард изпита гняв и срам едновременно. Гребна шепа сняг да изтрие устата и ръцете си. Целият трепереше. Уплаши се, че може да се изтърве и да се подмокри.
— Спокойно — прошепна Грегъри. — Едно е да убиваш в разгара на битката, както направи преди два дни. Това е различно, дори да е трол. Макар да е война, е почти все едно порядъчен човек да извърши убийство. — Сложи ръка на рамото му да го успокои. — Чудесно се справи, момче. Мнозина не успяват първия път и побягват.
Не спираше да гледа съсредоточено към пътя и гората. След като се увери, че никой не е вдигнал тревога, заговори отново:
— Добре. Много нарядко са се разпръснали. Свили са се край огньовете или спят. Никой не ни усети. Хайде.
Хвана единия трол за краката, издърпа го от огъня и го скри от другата страна на скалата. Ричард се поколеба за миг, после прибра камата и издърпа своята жертва. Тялото беше тежко, усещаше топлината му през навущата. Положи го до другото. Грегъри беше взел тежкото черно одеяло на първия трол и се загръщаше.
— И ти вземи неговото.
Ричард изпълни заповедта — мъчеше се да не гледа трупа — и се загърна през раменете и над главата. Върнаха се при огъня. Наталецът откърши няколко клонки от дървото и ги хвърли в пламъците. Придърпа одеялото пред лицето си и накара Ричард да направи същото.
— Няма смисъл да обикаляме повече. Мината, в която се крият, се вижда оттук.
Посочи през пътя и когато сипещият се сняг се поразреди, Ричард за миг зърна мигащата светлина при входа на мината и няколкото стражи пред него.
— Ще си стоят кротко, а ние ще ги гледаме. Смяната на тия двамата по някое време ще дойде и по същия начин ще се справим и с тях.
Ричард преглътна и заоглежда нервно пътя и дърветата. Снегът обръщаше на ледена лапавица. Дърветата пращяха и стенеха под тежкото си бреме. Пукотът на прекършени клони отекваше сред воя на бурята. От време на време мъглата се сгъстяваше и светлината от рудника изчезваше, после мъглата се вдигаше и разкриваше убежището на врага.
— Ако не ни притесняваха цураните, бих се изкусил да опитаме да обърнем кантара — прошепна Грегъри.
— Как?
— Да направим засада. Само че е трудна работа. — Грегъри се огледа, сякаш виждаше ридовете в тъмното. — Мините в този район са едни и същи — много жили желязо, сребро, малко злато — те знаят, че трябва да покрият няколко входа и да сложат вътрешен кръг постове. Все пак би било добре да стъпчем това гнездо на убийци.
Пресегна се към купчината дърва и хвърли няколко в огъня. Ричард се вцепени.
— Не бой се, момче. Само дръж това одеяло над главата си. Ще си мислят, че сме от техните. Ще се справиш.
— Не знам — едва отвърна младежът.
— Винаги е трудно първия път. Когато трябва да се доближиш до някого и да го убиеш. Виждаш очите им, как светлината ги напуска. Дори в очите на трол има такава светлина. Щях да се притесня, ако не беше изпитал нищо, честно. Не обичам да излизам с човек, който убива без това чувство.
— Те са врагът обаче — подхвърли Ричард. Помъчи се да го каже твърдо.
— Нима? — отвърна замислено Грегъри.
— Тролите и моределите? Ами разбира се. Те са врагът.
Рижавия Грегъри кимна и каза:
— Ами и те са създадени от боговете, също като нас. Може би ако някой се роди в нашите градове и села, ако отрасне с нас, може пък да са ни приятели. Не знам. — Засмя се тихо. — Моределите например. Много приличат на елфите. Макар че ако го кажеш на Тинува, ще ти отвърне доста рязко. Виж, за тролите не знам. Не мога да си представя трол да води крава на пазара, ако ме разбираш. — Разбърка огъня с една пръчка. — Някои казват, че носели омразата си към нас по рождение. Дали е научена тая омраза, или е по инстинкт — все едно — често се налага да се бием с тях. Но никога не ставай като тях, Ричард. Не си помисляй никога, че отнемането на живот е леко. Направиш ли го, все едно че те са победили.
Ричард беше смаян. За краткото време, откакто бе в отряда, беше мислил за Грегъри като за човек роден и живял из горите, разузнавач, когото всички ценят заради уменията му и като че ли неизтощимата му сила. Но чак и философ?
— Говориш като стария ми наставник.
— Брат Василий?
— Познаваш ли го?
Грегъри се засмя.
— Не забравяй, че познавам рода ти, момче. Бил съм се редом до баща ти, когато императорът на Квег се опита да завладее Порт Натал. Доста чаши сме вдигали двамата с Василий. Да, рядко умен беше този човек.