— Че ти си убил жена му — затова искаше да ти оставят торбата на главата.
Кей го прекъсна.
— Като онова за Лошия крал и Добрия принц! Злата мащеха иска да убият принца, а кралят го мрази, щото майка му умряла, когато го родила, затова го оставя в гората, ама дърварят го намира, надвива вълците и го завежда в дома си, и го отглежда като свое дете!
— Това е само приказка, малчо — отрони притеснено Брам. — В момента сме в тая част, дето е преди щастливия край.
Рип го погледна. „Брам не мисли, че ще има щастлив край. Но ще има! Брам е герой!“
— Какво правят? — попита Флора и посочи.
Лори я изгледа ококорена, после се обърна към полето покрай пътя. Към двете момичета в двуколката лъхаше силна сладникава миризма на окосено сено, косите бляскаха пред косачите по осеяното с цветя поле. Птици излитаха от тревата пред тях, кръжаха над главите им и се стрелкаха надолу към бръмналите, разсърдени от коситбата насекоми. Косачите пееха — така работата спореше повече, тя го знаеше много добре, от спомените си за дните с брадвата или бъркалото, с чекръка, мотиката и греблото — докато един не извика да спрат. После отвърза бъклицата, която бе провесил на врата си, дръпна чепа със зъби, отметна глава и струята потече на дъга в устата му — сайдер сигурно.
Изтърканата му риза беше залепнала на гърба му от пот; той вдигна глава, щом подаде бъклицата на косача до себе си, и й махна с усмивка. Сигурно бе фермерът, Господарят на жътвата. Увери се, че е права, щом след миг той махна отново да почват работа.
С косите се трудеха шестима, петима мъже и една жена, едра и яка: за косенето се искаше много повече сила, отколкото за жъненето със сърп.
— Ами, косят — каза Лори, осъзнала, че в изненадата си е мълчала дълго. — Първа коситба, но малко позакъсняла. Не си ли виждала коситба?
Флора поклати глава, а Лори я зяпна и за малко да изтърве поводите.
Кареха в бавен тръс: товарният кон на леля Клеора беше едър и лъскав, много по-добър от горкия стар Хораций, но не много по-бърз. Освен това заради кожените ремъци двуколката плавно полюшваше, не като грубото друсане на селска каруца, и Лори трябваше да признае, че раненият й крак не я болеше много повече, отколкото докато лежеше в пухеното легло в къщата на приятелката си.
— Никога не си виждала да косят? — възкликна тя.
— Добре де, ти пък не си виждала шествието на принца по улиците на Крондор — отвърна Флора.
— О, не ти се подигравах — увери я Лори. — Просто… ами, досега не бях срещала човек, който да не е виждал косене. — После въздъхна и добави свенливо: — На едно такова косене Брам ме, целуна за първи път. На танца в края на коситбата, миналата година.
— Значи ще се омъжиш за Брам? — попита Флора, явно зарадвана, че сменят темата.
— Ами, мисля, че той го иска — отвърна срамежливо Лори, без да откъсва очи от коня и пътя пред тях.
— Богове на любовта, много е хубав! — изкикоти се Флора и Лори също се засмя.
— Хубавец е, нали?
В сърцето й бликна радост, колкото и нелепо да беше при тревогата й. „Не е мъртъв. Не може да е мъртъв!“ Но щом майка й и баща й, стълбовете в живота й, можеха да умрат, какво можеше да е сигурно? Отхвърли решително тази мисъл, за да се порадва на хубавия ден. Погледна Флора и изведнъж каза:
— Флора, а ти защо ми помагаш? — И добави припряно: — Не това имам предвид! Но ти и брат ти… отнесохте се с мен като с близка — а аз съм само едно селско момиче, с четири крави и един кон във фермата, не съм изтънчена дама като тебе.
Флора седеше намръщена, леко умислена, но щом чу думите й, се засмя и каза малко горчиво:
— Ха, изтънчена дама!
Лори примига объркано.
— Ами такава си.
Само мебелите в къщата на леля Клеора струваха колкото десетгодишната рента на десет къщи в родната й долина, плюс хана в Релинг и може би воденицата.
— Аз съм дъщеря на сестрата на леля Клеора — каза Флора. — Но тя избягала с един хлебар. Избягали в Крондор.
— Аха! — каза разбиращо Лори. — И дядо ти го отрязал.
Това се случваше понякога и в родния й край. Младежите като че ли се скарваха с бащите си още щом им поникне първата четина и понякога ставаше напечено. Дори Брам, колкото и да беше добросърдечен и работлив, често се караше с Осри. Това бе една от причините да се хваща от време на време с търговските кервани като пазач или колар — освен парите.
— Точно така. А после хлебарят… баща ми, решил да докаже, че той е правият, а не майка ми, и се пропи.
Лори кимна. Това определено се случваше и на село.
— И е трябвало сама да си изкарваш хляба. С пране, шиене и така нататък, нали?