— Пусни ме, кучи сине! — изрева Брам.
— Тихо — повтори мъжът и болката се върна, изстреля шипове в червата, в слабините и ставите му.
„Ще видиш ти тишина“, помисли Брам и дръпна да пробва ремъците. Здрава кожа, както личеше, много по-здрава, отколкото трябваше за деца, а и каменната маса не можеше да обърне — щяха да трябват сигурно шест души да я вдигнат, или двама с лост.
„Лошо — помисли си той. — Много лошо. Помощ!“
И се стъписа, щом нещо го докосна за миг по лицето — нещо като женска ръка, топло и нежно.
Чу някъде в далечината трясъци и дрънчене. Чу и как някой зави от болка, а после извика:
— Пак тия проклети копеленца! Дайте пясък, вода, загасете го тоя проклет огън!
Невзрачният мъж с ужасните очи сви рамене.
— Време е за началото, милорд. Остава само час и… — погледна пясъчния часовник — около пет минути.
— Илейн — каза старият мъж.
Прозвуча повече като напев. Толкова копнеж имаше в тази дума, че Брам потръпна.
Онзи със злите очи, магьосникът според него, вдигна малък инструмент и едно гърне и Брам се стегна да понесе още болка, но последва само кратка, мокра хладина, която го докосна малко над срамните косми. Магьосникът припяваше нещо на непознат език.
Нов допир, този път малко над първия. Брам завъртя глава, докато вратът му не изпука, мъчеше се да надзърне над мускулестата дъга на гърдите си и да види какво прави мъжът. Само след миг разбра какво става и отново задърпа ремъците.
Магьосникът рисуваше линия от червени резки в средата на тялото му, към гръкляна.
— Защо няма никой? — промълви Флора, щом огледа преддверието на замъка.
В огромната сграда все трябваше да има някой на пост на вратата, нищо че беше малко преди полунощ. Но вместо стража — само синият пламък от скъпата лампа, пълна с ароматно масло.
— Ти се радвай, че няма — каза Лори.
Смъкнаха мокрите наметала — мазната вълна не миришеше по-добре намокрена, а и от нея им беше по-студено, отколкото навън — и ги пуснаха на пода.
— Рип е тук — каза Лори. — Близо е — и мисли за мене!
— Накъде да… — почна Флора.
След което подскочи и писна. Част от дървената ламперия до голямата камина се плъзна навън и се отвори врата.
Лори посегна към ножа си, но изведнъж ахна, падна на колене и протегна ръце напред.
— Лори! — изписука Рип.
И затича към нея, и се хвърли в прегръдките й толкова силно, че едва не я събори. След него излязоха още три деца. Лори изохка.
— О, извинявай — каза Рип и се дръпна. — Забравих. Брам каза, че си си порязала крака.
— Брам? Къде е Брам?
— Там горе. — Каза го едно русо момиче малко по-малко от Лори, с прашна рокличка. И посочи ъгъла на стаята, откъдето тръгваше вито стълбище. — Отведоха го — продължи момичето. Сините му очи бяха измъчени. — Когато отведат някой там, не се връща.
Другите две деца закимаха. Те бяха по-малки — момче с наперен вид, но и уплашено, и момиченце, което отчаяно стискаше до гърдите си кукличка.
— Гледахме, но не можахме да направим нищо — каза момиченцето, след като извади палеца от устата си. — Те са големи.
— Имат саби! — добави момчето. Мъчеше се да говори храбро, но не можеше да скрие колко е уплашено.
По-малкото момиче посочи Лори.
— И тя има сабя. — Пръстчето й се отмести към Флора. — И тя има.
— Ама те са момичета — упорито отвърна момчето.
— Я млъкни, Кей! — сряза го голямото момиче.
Лори се стегна и изправи гръб.
— Наистина имаме саби — каза тя и потупа неизползваното още оръжие на кръста си. „Само дето не знаем как се използват. Но пък съм силна и зная как се върти брадва!“
Флора се наведе и заговори:
— Имаме и нещо по-добро от сабите. — И се потупа по джоба. — Магия!
Децата се ококориха.
— Тук има магия — каза Рип. — Лоша магия.
— Заведете ни при Брам — подкани ги Флора.
Лори закуцука след тях. Флора й помогна по стъпалата. Изкачването сякаш продължи безкрайно — Лори никога не беше влизала в толкова голяма къща. Това само по себе си беше достатъчно плашещо, но и други неща я караха да й се доще да затрака със зъби, и тези други неща съвсем не бяха студът от мокрите дрехи. В крайчеца на полезрението й мърдаха разни неща, неща, които не можеше да види, но като че ли бяха направени от черни жилки, неща, които се кискаха, хилеха й се и посягаха към нея.