— Кажи на хлапака си там да млъкне — каза тихо Денис. — Иначе сержантът ми ще го усмири завинаги.
Асаяга хвърли бърз поглед над рамото му. На отсрещната стена, точно зад Сугама, небрежно се беше облегнал нисък набит войник. Но дясната му ръка бе зад гърба му и със сигурност държеше кама.
Командирът на цураните бавно вдигна ръка за тишина. Всичките му хора се подчиниха — освен Сугама, който се надигна.
Асаяга виждаше Денис с крайчеца на окото си. Беше се напрегнал и беше достатъчно само да кимне, да даде знак, и сержантът зад Сугама щеше да забие ножа в гърба му.
— Силов водач — изсъска Асаяга, без да откъсва очи от Сугама. В гласа му се таеше закана и младият офицер се поколеба. — Обърни се много бавно и погледни зад себе си.
Сугама се извърна предпазливо. Кралският войник кимна леко и по нашареното му с белези лице пробяга усмивка.
— Сега си седни, бавно, Сугама. Ако му скочиш, ще забие камата в корема ти, преди да си направил и една стъпка.
Въпреки сложните игри знаеше, че прави грешка, но нямаше избор. Сугама току-що за пореден път бе унизен публично. Беше предотвратил сблъсъка, но Сугама трябваше да си върне честта. Стоеше вцепенен, без да знае какво да направи. Алвин Бари бавно извади камата иззад гърба си и небрежно започна да чисти ноктите си с върха й.
Миг колебание, после Сугама промълви:
— Слушам, командире.
И седна.
Асаяга отново се обърна към Денис, който не беше помръднал през целия разговор. Капитанът повтори:
— Казах вече. Ще се бием открито.
Асаяга изсумтя и пристъпи в обхвата на меча му. Денис вдигна глава.
— Ела с мен навън, цуранино.
Стана и без да поглежда дали Асаяга ще го последва, излезе. За миг съжали, че се връща на студа, ала това, което трябваше да каже, не беше за ушите на мъжете и от двете страни.
Денис повървя малко и спря до една каца с вода до стената. Седна на нея и вдигна очи към цуранския командир.
— Втората смяна трябва скоро да се върне.
Каза го бавно, за да го може Асаяга да го разбере.
— Знам. Бурята отслабва.
— Тъмните братя ще опитат нощна атака. Имаха няколко часа да се изсушат и да хапнат. Щом бурята затихва, няма да чакат. Знаят, че и ние, и вие сме тук, и ще решат, че се избиваме. Няма да имат търпение да ни довършат — добави той с лека усмивка.
— Значи ще ги изненадаме — рече Асаяга. — След това двамата с теб се бием.
Денис поклати глава.
— Типичен цуранин. Винаги готов да стане и да се бие, без да мисли.
— Тъкмо затова ще победим.
Денис вдигна ръка да го прекъсне.
— Слушай, цуранино. Дори заедно, тук не можем да ги задържим. Баща ми построи това укрепление и го изостави с основание. — Посочи нагоре в тъмното. — Слагат стрелци горе, от двете страни на прохода, и ни избиват до крак.
— Значи ще сложим наши.
— Ако сложим там достатъчно, няма да имаме с какво да отблъснем атаката. Не, ти, ако искаш, си стой тук. Всъщност бих се зарадвал.
— Но вие бягате? Така ли?
Денис кимна и посочи на север.
— Те са над триста, с поне двайсет конници. На север е единственият ни изход.
— А после накъде?
Денис се ухили.
— Иска ти се да знаеш, нали.
Асаяга то изгледа напрегнато и прошепна, за да не го чуят кралските войници на стената:
— Ти сам не знаеш.
Денис помълча за миг.
— Обикалял съм го. Преди години. Преди да дойдете вие. Оттогава — не.
— А черният съгледвач?
— Наталският съгледвач. Грегъри. Той също. Земята е ничия. Погранични тресавища. Отделят владенията ни от Тъмните братя и съюзниците им — това, което наричаме Северните земи.
— След това тръгваме по билото на тази планина на запад, един ден. А след това свиваме на юг, към фронта ни.
Денис поклати глава.
— Горе ще ни заклещят. Хребетите са затрупани със сняг и лед след тази буря. Там ще сме в капан. Ще ни обкръжат, ще ни блокират пътя и ще ни избият.
— Тогава защо ми го казваш?
— Защото трябва да избереш. Или си разчистваме сметките сега, или идвате с нас. Не мисля, че си толкова глупав да оставаш тук, тъй че дори не ти предлагам третата възможност.
— Ти ли ми предлагаш избор? — изръмжа разгневен Асаяга. — Май трябва да е обратното, псе такова.
Денис се навъси, ръката му стисна дръжката на меча.
— Кой е нашественикът тук? — Гласът му бе изпълнен със закана. — Ти ли смееш, да ме наричаш псе, убиецо?
Асаяга понечи да отвърне, но замълча. Какво да отговори? За миг разбра справедливия гняв на кралския войник.
— Няма да се извинявам. — Вдигна ръка да го спре. — Но предлагам да говорим.
— Какво пък, и това е много от един цуранин — отвърна надменно Денис.
Асаяга помълча за миг, сякаш претегляше думите си.