Асаяга кимна.
— Умен ход и за двама ви.
— Това не означава, че боят между нас е приключил, наталецо.
Грегъри се ухили.
— Не съм казвал такова нещо. Но се радвам, че сте го поотложили.
Асаяга отиде при четиримата си ранени. Двама от тях вече се обличаха и ставаха. Но третият, Улгани, беше почти в безсъзнание. Няколко от другарите му стояха до него, навели глави, с ръце на гърдите му, и шепнеха предсмъртната молитва.
Въпреки цялата бъркотия и шумотевица из помещението около малката група цареше тишина. Дори кралските войници, на няколко стъпки встрани, гледаха да говорят по-тихо. Патрулният водач на Улгани сложи ръка на очите на другаря си и извади камата си.
Всичко свърши за секунди и тримата се отдръпнаха, а един придърпа одеялото над главата на мъртвия.
Асаяга погледна Осами. Момчето беше наблюдавало церемонията с широко отворени очи. Той коленичи до него и му заговори:
— Походът ще е тежък. Тежък дори за здравите ветерани. Не забравяй, веригата е здрава колкото най-слабата си брънка.
Момчето вдигна очи към него, кимна и отново погледна към Улгани. Кръвта се просмукваше през одеялото.
— Мога да вървя — прошепна Осами и посегна за панталоните си, но те бяха срязани и оставени настрана, разкъсани и оцапани с кръв.
Момчето се огледа в паника. Някой му хвърли панталони от щавена кожа, сигурно смъкнати от някой мъртъв моредел. Беше кралският жрец.
— Аз ще го държа под око — заяви брат Корвин.
— Стой настрана, расо.
— Не. Вложих много усилия в това момче. Ще издържи, също като другото. — И жрецът посочи младия кралски войник със счупения крак. Беше изкривил лице от болка, но стоеше на крака, подпрян на патерица.
— Ако се наложи да бягаме, и двамата са мъртви.
Денис се беше намесил в спора и гледаше хладно Корвин. Жрецът се усмихна.
— Като му дойде времето за бягане, тогава ще видим, нали? Засега нека да са моя грижа.
— Както искаш, отче. Но няма да забавяме заради никого.
Корвин му махна с ръка да се дръпне и се наведе да помогне на цуранина да се облече, Осами отказа помощта, макар да беше явно, че навличането на панталоните щеше да е мъка.
— Всички отвън! — изрева Денис. — Строй се по части!
Асаяга не искаше да остави и най-смътното впечатление, че се подчинява на Денис, затова сам ревна заповед на хората си да се строят навън и да се приготвят за марш.
Настъпи трескаво раздвижване — мъжете режеха късове от печащия се още над огнището елен, гребяха с глинени купи останалото от яхнията в котела, други дърпаха одеялата от постелите, за да се заметнат с тях, трети пълнеха мехове и ги стягаха под дрехите си, за да не замръзне водата.
Асаяга тръгна към вратата, а Сугама го догони.
— Знаеш какво ще се каже у дома за това споразумение…
— А ти какво ще кажеш? — Асаяга го изгледа твърдо и Сугама замълча.
— Те са врагове, но имаме примирие и това засега е достатъчно — обясни търпеливо Асаяга. — Само отлагаме боя, както го каза наталецът.
Щом излезе, воят на вятъра заглуши думите му. Хората му се събираха бързо. Последните от патрула на скалите се вливаха в колоната и приемаха с благодарност подадения топъл къс месо или сухо одеяло, с което да се заметнат.
Чувстваше се почти като в надпревара коя част първа ще се строи и ще покаже по-добрата си дисциплина. Последните кралски войници още излизаха от помещението, когато Тасему мина пред строя, изрева команда и мъжете застанаха мирно.
Асаяга хвърли поглед към хората на Хартрафт, строени на няколко стъпки встрани. Не заставаха мирно пред своя капитан. Той се спря пред няколко войници, провери снаряжението им, потупа едного по рамото, размени няколко думи с друг и му отвърнаха с груб смях. Няколко души погледнаха към Асаяга и той се зачуди дали не си правят шеги с него.
— Заповед за марш — заяви Грегъри, застанал между двете части. — Пътеката е достатъчно широка следващите няколко левги, за да можем да вървим в двойна колона. Аз поемам ариергарда. Ще поставяме клопки, за да ги забавим. Бих желал няколко цурани да останат с мен за помощ. — Погледна към Асаяга и видя как Денис пристъпи и застана до него. Асаяга вдигна питащо вежда. — Смятам, че разполагаме с час, най-много — два, преди да се опитат да атакуват укреплението. Дотогава ще сме на около три мили оттук, после оставяме пътеката и навлизаме в гората. Вие имате повече хора и са по-свежи, ако се наложи да тичаме презглава, за да ви догоним. Стига това да е приемливо за вас, силов командир — добави усмихнат Грегъри.
Асаяга беше изненадан от наталеца. Беше издал заповед, но я поднесе като предложение. Беше добър в дипломацията. Асаяга кимна и повтори предложението на съгледвача, като го превърна в заповед и задели четирима от най-добрите си бегачи за ариергарда.