Всичко свърши много бързо. Разтрепераният облещен войник беше хванат от четирима души и сложиха клупа на врата му. Други няколко души дръпнаха въжето и Фукизама излетя във въздуха, дръпнат сякаш от гигантска ръка. Вратът му изпращя толкова силно, щом цураните го пуснаха няколко стъпки надолу и пак го вдигнаха, че дори коравите кралски войници потръпнаха. Той изрита няколко пъти във въздуха и замря. Войниците отвързаха въжето.
Асаяга хвърли на земята жалката шепа монети и изръмжа:
— Някой друг? — И огледа мъжете си.
Всички мълчаха.
— Няма да търпя нито крадци, нито непокорници. Фукизама беше и двете. Строй се.
Хвърли поглед към Денис. Мъжете зад него стояха смълчани — не знаеха как да реагират и бяха смаяни от бързата процедура. Усети слисаните им погледи и изненадата от суровата му безкомпромисност.
— Моят човек се провини. Плати за това с живота си и се извинявам. Но, Хартрафт, кажи на хората си да не се приближават повече до моите.
Денис изгледа просналото се на заледената земя обезглавено тяло, после — сгърчения труп на обесения цуранин, и изсъска:
— Твоят ни лиши от два меча!
— Вашата луда глава поне умря като войник, от меч. Фукизама умря позорно и никой от дома Кодеко няма повече да изрече това име. Предците му ще извърнат очи от него.
Денис продължаваше да гледа труповете. Най-сетне рече:
— Губим време.
Грегъри пристъпи между двамата водачи и изсипа купа яхния на пътя.
— И двамата губите време.
Тинува вече извличаше мъртвия кралски войник настрана и щеше да посече цуранина. Нямаше да оставят следи, за да разберат Тъмните братя какво е станало тук.
Денис тръгна към челото на войниците си. Асаяга оглави своите и двете колони тръгнаха в лек бяг.
Продължиха около една миля в марш, излязоха на малка поляна и спряха.
След по-малко от десет минути Грегъри се показа на пътеката, подмина чакащите го мъже и посочи едва видимата пътечка между дърветата.
— Трябва да продължим натам.
После извади от походната си торба малка делва и плисна димящата течност около поляната. Денис го изгледа питащо и наталският съгледвач обясни:
— Хората носят достатъчно храна за малък пир. Моределите ще могат да го подушат от миля разстояние. Това ще ги затрудни да определят накъде сме тръгнали. — Махна на четиримата цурани с него, застанали зад главното ядро, и ги подкани да се върнат при другарите си. — Аз ще изчакам Тинува и ще направим каквото можем да заличим дирите ви.
Асаяга и Денис се спогледаха, след което без думи дадоха знак на хората си да тръгнат по посочената им пътека.
Вятърът виеше, замръзналата земя под краката им пращеше. Денис вдигна глава. Дърветата по високите хребети от двете страни се поклащаха и пукаха под снежния си товар. Снегът беше престанал, облаците се отвяваха и изгряваха звезди. Лунна светлина огряваше планините и пътеката пред тях.
Продължиха на север, в непознатите земи.
Глава 6
Гонитба
Мъглата загръщаше прохода.
Боваи слезе от коня и подаде юздите на един от човеците. Като повечето от своята раса, не обичаше много конете и оставяше на човеците ренегати, които ги бяха довели на север, да се грижат за тях.
Съгледвачите моредели, атакували и превзели каменната барикада, се раздвоиха пред него. Нервността, с която пристъпваха от крак на крак — знаци, които човеците ренегати, яздещи с Боваи, бе невъзможно да забележат — подсказаха на главатаря, че нещо ужасно не е наред, още преди да стигне до портите на укреплението. Той се спря пред разтворената порта.
Мрачният му поглед обходи пространството зад каменната стена, поглъщаше всяка подробност: телата на воините му, петната кръв в разкаляния сняг, струйките дим, които още се къдреха от комина на казармата, и това, че беше пусто. Врагът беше избягал.
Младшият главатар на клана на Гарваните вдигна глава и подуши във въздуха. Нищо: само мирисът на студения вятър, на дим, на мъртви тела, но нищо живо. Нищо, освен тези, които го следваха.
Обърна се към отворената порта, през която току-що бе минал, и се наведе да огледа двата обезглавени трупа, проснати на земята.
Ударите във вратовете бяха чисти, пръсналата се замръзнала кръв показваше, че убиецът е обезглавил единия, завъртял се е, пръснал е кръв от меча си и е помел втория със замах отдолу.
Майсторски.
Това, че един от мъртвите бе негов племенник, изобщо не го притесни. Щом младият е бил такъв глупак, че да го пометат така, по-добре беше, че е мъртъв. Освен това и баща му беше глупак.
Подритна разсеяно тялото с носа на ботуша си. Не поддаде. Беше започнало да замръзва в ледената киша — най-вероятно беше убит предната вечер.