— Кой причини това безчинство на братята ни? — възрида оплаквачът на мъртвите.
Боваи посочи нагоре по пътя. Таласъмите и ренегатите вече бяха изчезнали в снежния вихър.
— Цураните и бойците на Хартрафт.
Всички се смълчаха. Знаеха това име много добре.
— Тинува, както винаги.
— Тинува. — Прошепнаха го с наведени глави. Неколцина от воините се спогледаха, по-храбрите гледаха Боваи. Беше споменал името на омразния елф, нарушил беше неизречената, но властна забрана в клана на Гарвана.
— Хартрафт и Тинува ги искам за себе си — кръвен данък има между нас. Другите ви ги давам, братя. Нека вземем главите им! Нека пратим духовете им в тъмния свят! Нека получим своята мъст и си върнем честта! Закълнете се в това с мен.
— Заклеваме се.
Казаха го тихо, ала всеки не от тяхната раса щеше да изтръпне от ужас, ако можеше да чуе клетвата — сякаш се бе пробудила първична сила от най-древни времена.
Боваи даде знак да доведат коня му, ловко се метна на седлото, колкото и да мразеше ездата, и подкара напред. Щеше да догони Господаря на лова и конния авангард с него. Сам щеше да поведе атаката срещу Хартрафт и съюзниците му цурани.
Пращенето на леда под железните подкови проехтя като съдбовен зов.
Глава 7
Река
Реката беше придошла.
Тинува, с Денис и Асаяга зад него, се измъкна предпазливо от прикритието на леса, присви се ниско и се смъкна на разкаляния бряг. Скоро се скри в гъстия сух ракитак, стегнат в лъскавата ледена кора.
Изпълзя през високите кафяви тръстики и се добра до пътеката, минаваща успоредно на реката. Помнеше, че преди векове можеше открито да крачи по тази пътека, да се скита в топлите летни вечери или да дебне дивеча в есените, сред дърветата, лумнали в дъга от цветове.
Ала това беше преди векове. Повечето елфи, с които бе споделял онези мигове, бяха заминали на Островите на блажените, загинали в жестоката свада с моредел. Не обичаше да мисли за смъртта, но изведнъж се почувства стар и се замисли дали това не е някаква поличба. Предупреждение.
Помисли си и за Кавала. Най-сетне старият дълг беше платен. Макар да знаеше, че чуждата смърт не му носи радост, беше изпитал миг на върховна радост, когато видя Кавала да излиза от снежния вихър, без да съзнава колко близо е смъртта.
Не му беше времето да се занимава с това, нито да се остави такива мисли да го отвлекат от дебнещите го опасности. Вдигна глава, готов да реагира на всеки звук и миризма, и погледна към отсрещния бряг. Водата беше придошла от валежите и тръстиките се поклащаха от ледения прилив.
Един елен, застанал на отсрещния бряг, вдигна муцуната си и подуши във въздуха. Обърна очи към Тинува, наведе се и продължи да пие. Няколко кошути излязоха от дърветата и също наведоха глави да пият.
Добре. Нищо не го дебнеше от другата страна.
Денис пропълзя няколкото стъпки до него и също излезе на пътеката. Беше някогашен широк път, но вече обрасъл с храсти и дървета, и изоставен. Ледената кора по него беше дебела, без никакви следи, освен от копитата на елените, слезли до реката за сутрешния водопой.
— Лятно време можеш да прегазиш тук, без и коленете да си намокриш — каза Тинува, загледан в понесените от течението ледени блокове.
— Искате да кажете, че ще я прехвърляме тук? — попита Асаяга и Тинува долови тревогата в гласа му.
— Или тук, или трябва с бой да минем по моста — отвърна Денис и посочи надолу по течението.
— Още не сме гледали там. Изведохте ни от пътя, карахте ни да бягаме цяла миля в студения поток и накрая излязохме тук.
— Моста ще го пазят — обясни търпеливо Тинува. — Едно време там имаше цяло село на моредел. Рибата и дивечът в този район са в изобилие. Някога го владееше кланът на Гарвана. Винаги са се пазели от врагове, от юг и от север. Вдигнаха стени от двете страни на моста, със стражеви постройки. Онези, дето ни гонят, са от клана на Гарвана. Длъжни сме да допуснем, че моредел са се върнали при моста и го пазят с голяма сила.
— Тогава нападаме и ги изтласкваме — заяви Асаяга. — Снощи го направихме.
— Снощи беше вечер, в мъгла, изненадата беше на наша страна — изръмжа Денис и посочи облаците над хребетите. С излизането от прохода бяха слезли под виелицата и снежната мъгла вече не ги скриваше. — И няма гаранция, че някой не се е измъкнал от прохода. Може да са предупредени. А и теренът около моста е открит за стрелба. — Помълча за миг и добави: — Ако Тинува е прав, няма да ни чака малък отряд, а цял боен стан. Знам колко сте безстрашни цураните, но и ти не можеш да хвърлиш в атака шейсет воини срещу триста.
— Тогава продължаваме по пътеката нагоре — опъна се Асаяга.