— Но това значи, че…
— Да. Боваи е близо.
— Поредните предизвикателства на боговете? — Грегъри поклати глава. Можеше да крие чувствата си почти като елф, но за Тинува тревогата му бе очевидна.
— Едва ли. Жестока съдба може би.
— Какво ще правиш?
— Ще служа. Ще направя каквото мога, за да помогна на Денис, на вас и на цураните да се спасите. Но ако се появи възможност да сложа край на този… кръвен дълг, ще я използвам.
Грегъри кимна. Знаеше повече от всеки човек истината за отношенията между еледел и моредел, особено за враждата между Тинува и Боваи, но нямаше да говори за нея пред никого без съгласието му.
— По-добре Денис да не го научи, преди да е станало невъзможно да се крие повече. Ако разбере, че ни преследва Боваи, като нищо може да се задържи нарочно, за да се бие.
Тинува се подсмихна.
— Денис трябва да се разплати с Боваи, но не е чак толкова неразумен.
— Дано да си прав. Но лъкът ми наистина ще ми липсва.
Тинува погледна уморените мъже край огньовете и подхвърли:
— Скоро ще има предостатъчно оръжия.
Нямаше нужда от обяснения — Грегъри знаеше, че след няколко дни много от тези мъже щяха да са мъртви. Кимна и се отдалечи, като остави елфа сам с мислите му.
Тинува се взря над реката към човеците на другия бряг. Колко ли още трябваше да чака, докато се разправи с Боваи?
Унесен в мислите си, така и не чу заповедта да станат и да се приготвят за тръгване. Но щом усети раздвижването из бивака, хвърли един последен поглед през реката и се присъедини към другите.
Глава 8
Решения
Сумракът се сгъстяваше.
Денис Хартрафт вдигна отчаяно ръце и викна ядосано:
— Всички сте се побъркали! Да спираме сега е лудост! — Посочи прохода между ридовете, все още на десет мили от тях. — Прехвърлим ли Зъбите на света, сме се измъкнали. Тогава можем да починем.
— Един от всеки десет няма да може да стигне дотам — намеси се брат Корвин. — Подозирам, че нито цуранинът, нито ти искате да признаете пред другия, че се налага да спрем. Тази гонитба продължава вече три дни. Едва ли е останал човек, който да може да се бие, да не говорим за бягане и миля повече.
— Отче, не знаех, че и ти си в тоя военен съвет — отвърна рязко Денис. — Да чуем думата на тези, които се бият поне.
— Може да не съм, но държа да ме изслушате — сопна се монахът. — Дай малко отдих на тези хора.
С ръце на кръста, Денис се върна в кръга. Погледна стоящия наблизо Асаяга — той превеждаше шепнешком разговора на воините си.
— Цураните ей там нямат военни съвети. Командирът им казва „тръгни“ и те тръгват. Бас държа, че са готови да прехвърлят планината и да избягат. Вие свикахте военен съвет и съм длъжен да го приема, но ви казвам: спирането за почивка е лудост.
Асаяга, както превеждаше, го погледна в очите, но не каза нищо.
— Да не ми казвате, че тия… — думите „кучи синове“ за малко да се изплъзнат от устата му, но ги премълча — че врагове на Кралството могат да направят нещо, което ние не можем?
Денис подхвана тихо:
— Зная, че обичаят ни е да се иска военен съвет. — Гласът му постепенно се усилваше. — Най-низшият от отряда ми може да поиска съвет, ако има сериозно съмнение в правилността на заповедите ми. — И накрая извика: — Но това не се прави във време на криза или посред битка!
— Не виждам нито битка, нито криза — отвърна кротко Корвин. — Надбягахме преследвачите си. Вече се стъмва. Вижда се ясно на двайсет мили оттук и не виждаме нищо зад себе си. — Посочи надолу към равнината и ниските хълмове, които мъжете със сетни сили бяха прекосили през деня. От високата им позиция в подножието на планината всеки с достатъчно остро зрение можеше да види чак до реката, която бяха прехвърлили заранта. Нищо не се движеше из степта, освен сърни — и далечна глутница вълци.
— Все пак могат да ни обкръжат по онези хълмове. — Денис посочи стръмните гористи склонове на изток и запад: бяха се приближавали към тях целия следобед.
— Някой трябваше да остане назад, за да разберем къде точно са преследвачите ни. Цял следобед не видяхме никого зад нас.
— Значи и от разузнаване разбираш? Сигурно и от военна тактика?
— Не. Просто съм живял достатъчно дълго и освен това мога да мисля логично. А логиката диктува да си починем. Теренът напред ми се струва добър: има достатъчно дърва за огрев и заслони, а и следи от дивеч има. Да си починем тази нощ, а утре можем да продължим. Ако сега опиташ нощен поход, до утре и двайсет души няма да ти останат.
Денис обърна гръб на отеца и погледът му бавно обходи войнишките редици. После, за много кратък миг, в ума му проблесна един образ. Озърна се към жреца и видението изчезна.