Презрителният му жест беше достатъчно ясен. Двамата цурани вдигнаха мармотите, увесиха ги на един клон и извадиха ножовете си. Ловко срязаха кожата около вратовете и без да режат повече, бавно я засмъкваха от телцата. Като че ли се надпреварваха. Приказките около огньовете замряха и кралските войници загледаха учудено какво става.
Най-сетне дерачите смъкнаха кожите до задните крака на гризачите, после с рязко дръпване ги изтеглиха, обърнаха ги и от всяка кожа се получи мях, с козината навън.
После, без да спират да си бъбрят, двамата цурани започнаха да режат месото и тлъстината от кокалите на животните и да ги тикат в кожените торби. Начупиха кокалите при ставите и пъхнаха и тях, а накрая — и карантиите. Докато си вършеха работата, други бяха насъбрали камъчета и ги бяха хвърлили в огньовете. Сега заизмъкваха нагорещените камъни от пламъците, заподхвърляха ги с голи ръце на касапите, а те ги взимаха и ги пъхаха в напълнените мехове.
Накрая извадиха две игли, направени от цуранско дърво, твърдо почти като желязо, и зашиха с тях отворите. С клонки запушиха дупките от стрелите в кожата и хвърлиха животните в пламъците.
Всички кралски войници гледаха смълчани, а цураните като че ли изпаднаха едва ли не в празнично настроение — бъбреха възбудено, трупаха се около касапите и явно чакаха с нетърпение странния пир.
Грегъри гледаше сценката леко усмихнат.
— Една нощ се бях промъкнал в цурански лагер и го видях това. Доколкото схващам езика им, имат нещо като нашия мармот на своя свят и го смятат за рядък деликатес, подходящ само за благородници.
Въздухът се изпълни с вонята на горяща козина. Двамата самоназначили се готвачи въртяха мармотите в огъня и скоро те се издуха като балони; напомняха на Денис за труп, понесен от водата и издут под жаркото лятно слънце.
Най-сетне — мармотите изглеждаха готови да се пръснат — от дупките, поставени от самата природа и останали незашити, зашуртя сок и пара. Сред цураните избухна весел смях. Готвачите избутаха двете животинчета от пламъците и единият, вече с ръкавици, взе едното и се приближи до Асаяга, а той се ухили, поклони се ритуално, коленичи и готвачът вдигна мармота над главата му. Горещият сок швирна в устата на Асаяга, той облиза устни, каза нещо и хората му се разсмяха още по-силно.
Другият готвач вдигна втория мармот и също тръгна към Асаяга, но цуранският командир каза нещо и кимна към Денис. Смехът секна и всички обърнаха глави към Хартрафт.
— Първият сок на мармота е за благородници и водачи — каза Асаяга. — Сега пиеш ти.
— Как пък не — изръмжа Денис, но прашенето на огъня заглуши думите му.
Вторият готвач пристъпи ухилен към него.
— По-добре го направи — прошепна му Грегъри. — Явно го смятат за знак на почит.
— Проклятие, няма да пия сок от задник на мармот.
— Направи го! — изсъска Грегъри. — Инак трябва да се бием. За първи път ти показват, че те уважават като водач, не се издънвай!
Денис погледна накриво към хората си. Реакциите бяха смесени. Някои явно бяха погнусени от цялата тази работа, но други, особено старите кучета, се хилеха.
Той ги изгледа ядосано и усмивките им се стопиха. Денис изруга под нос и се смъкна на едно коляно. Цуранинът вдигна високо мармота и сокът закапа от задния отвор. Готвачът стисна, сокът швирна и Денис успя да направи една глътка. Течността беше мазна, гъста и пареше. Опита се да преглътне, а мъжът се обърна и изрева нещо. Цураните избухнаха в смях, а и неговите хора се разсмяха, явно развеселени от затруднението му. Асаяга се приближи до него, извади изпод туниката си малък мях и го отпуши.
— Пий от това, ще го отмие.
Денис го изгледа студено, а Асаяга се усмихна, килна глава назад и стисна меха. В устата му се изля бяла течност. Поднесе го пред устата на Денис и стисна пак.
Кисело-горчивият вкус го опари по небцето и този път Денис се задави.
— Какво, в името на всички дяволи, е това?
— Аурег.
— Какво? Вкусът му е като на конска пикня.
— Ха! Близо си, ако беше от кон. Това е ферментирало мляко от нийдра. — Нийдра бяха шесткраките товарни животни, внесени от цураните от родния им свят. Служеха им като волове и товарни коне, тъй като нямаха коне на своя свят. — Разхлажда те през лятото и стопля стомаха зиме.
— О, проклятие!
Денис изплю останалото и цураните отново се разсмяха. Той погледна накриво Асаяга, зачуден какво става по дяволите.
— Почитта възпира убийството — каза хладно Асаяга. — Хората ми ще са по-възприемчиви към „предложенията“ ти в бъдеще.
Погледна към воините си, които се бяха струпали около вече отворените мармоти и грабеха алчно димящото месо. Един от тях се приближи почтително и протегна ръце към Асаяга — бяха пълни с горещо месо.