Знаеше, че това е поличба. Вдиша дълбоко, за да се наслади на вкуса на света.
— Хайде! Размърдайте си мързеливите задници!
Задъхан, Денис Хартрафт се преви, за да не повърне, и вдиша дълбоко ледения въздух.
Изправи се отново, смъкна шлема и отри потта от челото си. Бойците му едва влачеха крака в дълбокия пухкав сняг.
— Стрелците на фланговете! Целете се внимателно. Не хабете стрелите си по таласъми и хора! Първо убивате тролите, после — тъмните елфи!
Мнозина вече бяха с празни колчани, стрелите им бяха на привършване.
Денис погледна небето. Слънцето се беше смъкнало ниско и ако не беше целият този ужас, той сигурно щеше да се спре и да се наслади на великолепната гледка. В студената утрин бяха изкачили няколко хиляди стъпки и огромната равнина на Широка река се беше проснала пред очите им. Лесно можеше да проследи далечния път през хълмовете на Ябон, който бяха изминали предния ден. Въздухът тук горе беше кристалночист, ала за нещастие много разреден, и това се отразяваше на хората му. За щастие, отразяваше се и на преследвачите им.
Боят в бягство беше жесток. Половин час след напускането на лагера бе дошла първата атака, последвана от нападения през целия ден. Боят спираше за малко, мъжете се изтегляха на още стотина разтега по лъкатушещата на зигзаг пътека, следваше нова атака, пауза и ново изтегляне. Силите на Боваи бяха платили жестока цена в натиска си срещу бягащите хора. Всичките ренегати бяха или избити, или ранени и моредел бяха вече без конна поддръжка.
След като зигзазите останаха зад тях, единственото, което ги спасяваше, бе това, че пътят се стесни почти колкото козя пътека. За врага бе невъзможно на такъв терен да ги обкръжи или да ги задмине, докато се изтегляха бавно: хитрината бе в това да се оттеглиш от битката в подходящия момент и Денис разбираше, че почти е време да го направят пак.
Огледа се. Планината продължаваше да се издига зад гърба му на още около петстотин стъпки. Проблемът бе в това, от което се опасяваше в последния час. Пътеката вече свършваше. Нагоре имаше само гол камънак — гъстата плетеница криви дървета и храсти, която им помагаше да осигурят фланговете, вече оредяваше. С гръб към върха на планината единствената тактика, която им оставаше, бе да се укрепят зад канарите за последен бой.
Нямаше и следа от Тинува и Грегъри — все едно че просто бяха изчезнали. Знаеше, че Грегъри съзнателно беше изтеглил елфа от боевете, като го поведе напред за съгледвач. Ала все пак бе странно да изчезнат така и това го безпокоеше. Погледна надолу и видя, че боят отново се е разразил не на шега. Таласъмите зад развърналите се троли и моредел се строиха в плътна колона, с щитове отпред и над главите, и тръгнаха напред.
Той тръгна надолу, като загуби стотината разтега височина, които бе изкачил с толкова усилие, и се прикри зад една канара, щом стрелите излетяха и се посипаха около него.
Цураните бранеха пътеката ловко, разделени на отделения от по пет души. Всяка част влизаше в бой за няколко минути, изтегляше се към тила и в бой влизаха следващите. От двете страни на пътя, където бе възможно боецът да се поприкрие, кралски стрелци прикриваха подстъпите и действаха като лека пехота на фланговете. Въпреки че никога нямаше да го каже на глас, в този бой двете страни съчетаваха силите си безпогрешно, поддържаха се. На няколко пъти видя как кралски или цурански войник помага на някой от другите да се измъкне от опасността. Едноокият цуранин дори изнесе в тила един кралски боец, загубил свяст от удара на тролски кривак.
Още в първия час на боя моредел бяха научили горчивия си урок и вече се забавяха, щом загубеха поредните десетина от своите от стрелите на човеците, разполагащи с всички предимства на по-високия терен и вятъра, духащ откъм гърба им. Почти през цялата утрин бяха подкарвали съюзниците си напред, за най-кървавите фронтални атаки срещу цуранската пехота.
Не че битката вървеше изцяло за тях: няколко кралски бойци и дванадесет цурани бяха мъртви, други десетина — ранени. Денис продължи надолу покрай Корвин, който помагаше на ранените да се изтеглят, и тъй като фронтът на боя беше тесен, се съгласи да задели петнадесет здрави бойци да му помогнат.
Спусна се зад Асаяга, който беше във втория ред на отбраната, и го сграбчи за рамото.
— Оттук не се вижда, но зад завоя колона таласъми се готви за атака. Приготви се да изтеглим всички.
Асаяга кимна разбиращо.
Първата му редица изчакваше с наведени щитове. Никой не беше настъпил по серпантината през последните няколко минути. Асаяга изрева команда.