Никой не помръдна.
Денис се обърна и тръгна обратно нагоре. Цуранинът си знаеше работата и беше най-добре да се отдръпне от пътя му.
Чу зад гърба си гърлените бойни викове на таласъмите и погледна през рамо. Челото на колоната им излизаше от завоя, с вдигнати щитове.
Асаяга извика нова команда и част от мъжете около него започнаха да отстъпват. Изрева само още една дума и други бойци започнаха да се изтеглят. Таласъмите боязливо продължиха напред.
Изведнъж първият ред на цураните се огъна, те се обърнаха и драснаха нагоре; някои от мъжете хвърляха таласъмските щитове, пленени в предишния бой. Скоро цялата цуранска част хукна нагоре през снега с панически викове.
Първият ред на таласъмите сниши щитовете си и тръгна напред. След няколко мига цялата им колона се понесе след тях в гонитба, без никакво подобие на строй.
Денис също затича нагоре; най-бързоногите цурани вече го подминаваха. Някой го стисна за лакътя да го издърпа и той го отблъсна ядосано. Бойците около него го поглеждаха загрижено.
Добра се до мястото, където бе стоял само преди минути, свлече се на колене и задиша тежко. Хората му го бяха изкачили само веднъж, но той се беше връщал надолу и нагоре през цялото време, докато боят заглъхваше и се усилваше. Въпреки предложението на Асаяга да поспи пръв, не беше мигнал цяла нощ — стоя на пост, после прие плана на Грегъри и елфа да разузнаят напред и беше чакал с часове тревожния сигнал на рога да тръгнат.
Светът сякаш се беше размътил. Трудно му беше да вижда от бягащите около него цурани. Зърна през разтворилата се пролука в редиците им, че таласъмите настъпват и вече са едва на петдесет разтега надолу.
Асаяга изрева команда й като по чудо всички цурани се заковаха на място, обърнаха се и оформиха плътна редица. И миг след това цураните нападнаха. Макар и без заповед на Денис, хората му засипаха със стрели разбъркания строй на таласъмите, а леката пехота връхлетя от двете страни на пътя.
Цураните удариха като таран и пометоха първия ред таласъми, а кралските бойци налетяха по фланговете.
Клането беше ужасно: след секунди десетки таласъми бяха мъртви или издъхваха, а другите бягаха в паника надолу.
Асаяга ухилен изкачи няколкото крачки до Денис.
— Глупави същества. Човек би си помислил, че същият номер няма да мине втори път.
Денис кимна. Асаяга погледна над него и усмивката му се стопи.
— Пътеката свършва. Сега какво?
— Качваме се по скалите.
— Мислех, че има проход!
Денис не отвърна. По-отдолу наистина изглеждаше, като че ли има проход, но той ги бе извел само през първата верига ридове. По-нависоко се оказа, че има втора преграда. Никога не беше стъпвал тук, а дори и Грегъри изглеждаше малко изнервен отначало, когато видяха по-високата верига напред. Само Тинува бе продължил невъзмутимо напред.
— Къде са елфът и наталецът?
— Не знам.
— Не знаеш? И какво ще правим сега?
— Казах ти. Качваме се по скалите и се държим.
— И аз мислех, че таласъмите са глупави. Ти ни доведе дотук. По-добре изобщо да не бяхме прехвърляли реката.
— Не съм ви молил да идвате с нас — сопна се Денис. — Можехте да си останете при оная проклета река, все ми е тая. Тук сме и толкова, тъй че свиквай!
— Това ли ти е отговорът, Хартрафт? Ако преживеем този ден, довечера, по залез, си решаваме спора. Няма повече да вървя с теб, щом ни водиш на смърт.
— Добре, по залез, по дяволите.
— Може ли да ви прекъсна?
Беше Грегъри.
Денис го изгледа отдолу, без да знае дали да се радва, или да го изругае за безизходицата, в която се бяха вкарали.
— Намерихме пътеката.
— Накъде води?
— Не знам. Обаче я намерихме.
— Мислех, че ги познаваш тези планини.
— Никога не съм казвал това. Казах само, че може да намеря път, но толкова високо не съм стигал. Единственият проход, който познавам, е по пътя от моста, дето го държат Тъмните братя.
Денис се надигна уморено.
— Ако това значи още катерене…
Грегъри вече беше обърнал коня, спря се и ги погледна през рамо.
— По-добре да побързате. Вече се развръщат.
Денис погледна надолу и видя строените в извита напред дъга черни фигури. Бяха стотици и този път и моределите настъпваха с тях. „Съвсем просто. След като вече сме заклещени тук, просто ще се развърнат във ветрило, няма да атакуват фронтално и ще ни обкръжат“.
Няколко от бойците му затъркаляха камъни и зареваха люти закани, но повечето бяха толкова изтощени, че нямаха сили да реагират, само тръгнаха след Грегъри и Денис, защото точно това бяха правили винаги.
Пътеката продължи равна успоредно на върха още петдесет разтега, след което рязко зави покрай огромна канара.