Щом завиха, ги лъхна леден вятър и видяха тесен разлом. На няколкостотин разтега зад него имаше върхове, но склонът сякаш се спускаше право надолу.
Грегъри спря, слезе от коня и махна на Денис да го последва. След още десетина разтега пътеката отново рязко зави и Денис усети как стомахът му се стегна на възел. След няколко крачки имаше вертикален пропад, над петстотин стъпки дълбок. Винаги беше мразил височините и инстинктивно отстъпи назад.
— Е, това вече е страхотно. Сега какво, скачаме ли?
— Погледни — отвърна Грегъри и посочи напред и вляво. Пътеката, долепена до северния бряг на каньона, продължаваше още стотина разтега и свършваше при въжен мост, прехвърлящ пропастта.
— Какво е това, в името на боговете? — възкликна Денис.
— Тинува си спомни, че тук е имало път и мост, но е бил разрушен преди стотина години. Някой го е направил отново.
— Той къде е?
— От другата страна. Вече ми даде сигнал, че пътеката продължава. Това е изходът — заяви ухилен Грегъри.
Денис кимна, преглътна и огледа тесния и сякаш усукан като вретено мост. Само две въжета за хващане и други две отдолу, с наредени по тях груби талпи.
Асаяга застана до него ухилен.
— Какво чакаме? Да тръгваме.
Денис кимна и без думи продължи след Грегъри.
— Няма да се опитваш да преведеш и коня, нали?
— Тинува преведе своя. — Грегъри смъкна наметалото си и го уви около главата на животното, като му покри очите.
Денис замълча, щом наталецът стигна до моста и без колебание стъпи на него. Въжетата се опънаха и заскърцаха под краката на коня.
— Разредете хората на десетина стъпки, не знам колко ще издържи това нещо.
— Ти гледай коня, ние ще се оправим — отвърна Денис. Грегъри продължи напред все едно, че хич не го е грижа. Студеният вятър засъска над пропастта и мостът се разклати.
Денис тръгна по тясната пътека да разреди бойците.
Постепенно двете части се прехвърлиха и до канарата останаха само шестима мъже. Най-отзад беше едноокият цуранин. Изведнъж той се развика.
— Приближават — каза Асаяга. — Ще е тежко.
Извика на сержанта си да тръгва и последните бойци затичаха по заледената пътека. Денис ги гледаше нервно, очакваше всеки миг някой да се подхлъзне и да пропадне.
Асаяга изтика последния си войник на моста и се обърна към него.
— След теб, Хартрафт.
— Ти първи — изръмжа Денис.
— Страх ли те е? — ухили се Асаяга, после лицето му се изопна и той вдигна щита си.
Стрелата изплющя в него и Денис се присви. Към тях полетяха още две стрели.
— Давай! — изрева Асаяга, скочи на моста и затича, като викаше на мъжете пред себе си да побързат.
Денис го последва и пробяга първите трийсет стъпки, без да забавя ход.
Погледна за миг през рамо и видя петима облечени в черно стрелци — излязоха иззад канарата и се пръснаха на пътеката. Зад тях следваше тежка пехота с вдигнати щитове.
Стрелците вече изпъваха лъковете. Денис продължи да тича, забравил за люлеенето на въжетата.
Една стрела го перна болезнено отзад по крака. Мъжът пред Асаяга изпищя, хвана се за хълбока и залитна. Мостът се разлюля ужасно и за секунда Денис си помисли, че някое от въжетата се е скъсало и всичко пропада. Цуранският войник излетя от въжетата и той с ужас видя как се завъртя във въздуха с писъци, които заглъхнаха и накрая секнаха, щом тялото се пръсна с грохот върху острите скали на петстотин стъпки надолу.
Денис замръзна, стиснал въжетата. Коленете му бяха омекнали, готови да се огънат.
— Хайде!
Вдигна очи. Беше Асаяга.
Нова стрела изсвистя покрай ухото му, той направи една крачка, после друга и затича отново. Мъжете от другата страна на пропастта викаха, подканяха ги, двамата командири тичаха, стрелите съскаха от двете им страни, единственото, което ги спасяваше, бе силният вятър, който ги отклоняваше.
Денис пробяга последните десетина стъпки към хлъзгавата пътека и с благодарност стисна ръката на Грегъри, който го издърпа горе.
Обърна се и погледна над пропастта. Облечените в черно воини се трупаха от другата страна, но никой не беше толкова глупав, че да посмее да стъпи на моста.
Няколко минути двете страни си разменяха люти ругатни. Цураните правеха странни жестове с ръце и пръсти и Денис разбра, че сипят най-мръсните си обиди.
Накрая Грегъри извади брадвичката си и започна да сече въжетата. След минута мостът се срина.
Асаяга се приближи до Денис и попита:
— Знаеш ли къде сме?
— Не.
— Сега какво? Като не знаеш, защо му разреши да пререже моста?
— Честно ли си мислиш, че можем да се върнем? — вяло попита Денис.