— Който загрява водата, течаща в тази долина — рече Асаяга.
Денис се огледа.
— Въздухът тук е по-топъл, отколкото на юг, в Ябон.
Асаяга кимна и каза:
— Удивително място.
— Изобилието тук е невиждано — каза Тинува. — Минахме покрай овощни градини, докато разузнавахме.
Продължиха напред. Сравнителното спокойствие наоколо не можеше да ги залъже. Все пак бяха във вражеска територия и щеше да е глупаво да очакват, че този, който живее тук, ще е приятел.
Защото знаеха, че някой живее тук.
Следобедът привършваше и злокобното безмълвие наоколо, чувството, че вървят през царство на призраци, започваше да ги безпокои все повече.
Тинува и Грегъри избързаха напред на конете си и най-сетне Денис заповяда да спрат, като се отдръпнат в гората, но забрани да се палят огньове. Следобедното слънце обаче бе сравнително топло и в безветрието беше приятно дори без огън. Скоро почти всички се унесоха в упоителен сън, Денис — също.
Брат Корвин кротко обикаляше ранените, грижеше се да намали болките им и да ги утеши; с вещина почисти раната от стрела на един от хората на Асаяга, върнал се от пост. Превърза я, постла одеяло да може войникът да поспи, стана и избърса ръцете си. Видя, че Асаяга го наблюдава.
— Всички мъже са на предела — бавно заговори Корвин, като човек, който говори на чужденец и още не е сигурен доколко разбира езика.
Асаяга само изсумтя.
— Дори хората, които са без рани, имат нужда от няколко дни почивка, от много топла храна и сън. А ако можем да приберем ранените под покрив, мисля, че ще можем да ги спасим всички.
— Може би има нещо напред — подхвърли Асаяга.
— Това място е странно. Няма го на никоя карта.
— Имаш карта?
— Онези, които съм виждал в манастира — отвърна бързо Корвин. — Прегледах ги, преди да се включа в армията.
— Откъде си?
— От много места, но съм родом от Ран. Защо?
— Чисто любопитство. Колко е пътят дотам?
— Месец или малко повече, с керван.
— И това ти е първата битка?
— Не — отвърна монахът; явно не желаеше да разказва личната си история. — Виждал съм една-две схватки. В ордена се включих по-късно. Бях на тридесет и няколко, когато ме достигна призивът да се посветя.
— Защо?
— Въпросите ти край нямат, цуранино.
Асаяга се усмихна.
— Работата ми е да знам. Разбирам, че ги притесняваш. Не беше с тази част в началото, намериха те и заради теб беше убит най-близкият приятел на Хартрафт.
— Откъде знаеш пък това?
— Имам уши и слушам какво говорят войниците ви. Всички говорят за това.
— С двама от братята ми идвахме да се включим в армията. Изгубихме се. Братята ми бяха пленени от една от вашите части. Избягах и се натъкнах на отряда на Хартрафт. Провалих засадата, която бяха подготвили, и в суматохата най-добрият приятел и съветник на Хартрафт беше убит.
Асаяга кимна замислено.
— Коя част от армията ми?
— Откъде да знам? Всички ми изглеждате еднакви.
— И вие ми изглеждате еднакви — освен наталският съгледвач. — Коя част?
— Не знам. Защо?
— Ако Хартрафт е унищожил някоя наша част, любопитен съм да го знам.
— Всичко стана много бързо — отвърна Корвин. — За миг гората беше пуста, в следващия цураните бяха навсякъде и побягнах.
— Шлемовете им. Някои са с пера, други — с цветни ленти отгоре. — Асаяга посочи избелялата синя лента, вързана отзад на шлема му.
— Не си спомням.
— Жълта ли беше? Знам, че отрядът на Цугами беше излязъл на патрул. Може би светлозелената на Катуга или червеното перо на Ванутама?
Корвин се замисли.
— Мисля, че беше зелена. Кой беше този Катуга?
— Беше?
— Всички бяха избити. Знаеш го, нали?
Асаяга наведе глава.
— Значи зелената.
— Да. Почти съм сигурен.
— Разбирам. Водачът, Катуга, имаше шлем с шип отгоре и беше висок за моята раса, почти колкото Хартрафт. Беше ми стар приятел. Хартрафт ли го уби?
— Да. Помня, че го видях. Видях как Хартрафт го уби, към края на битката.
Асаяга кимна и хвърли поглед към спящия Денис.
— Съгледвачите идват! — чу се глас.
Беше Ричард. Денис го беше назначил с още неколцина нещастници да пазят, докато другите поспят.
Всички бързо се разбудиха, надигнаха се и обърнаха глави на запад. Двамата ездачи забавиха край потока и поеха по хълма към дърветата.
Денис стана и Асаяга тръгна към него. Чу го как изпъшка и разкърши рамене да се отърси от умората. Грегъри и Тинува дръпнаха юздите и скочиха от седлата.
— Две мили напред. Укрепление. Изглежда ново. На добра позиция, на билото на хълм, с десетина ферми наоколо.